Когато Alfa Romeo беше на крачка от производство в България

По повод на предстоящия на 24 юни 111-годишен юбилей от основаването на марката Alfa-Romeo припомняме накратко някои от най-ранните и малко познати изяви на марката в България, много преди откриването на първите официални представителства.

Alfa Romeo е позната в България още от предвоенните години. През 1936 г. дори е регистрирано нейно търговско представителство, но доколкото е известно, то не развива никаква дейност до началото на войната.

Контактите са възстановени на официално ниво три десетилетия по-късно и по-точно през април 1965 г., когато от италианска страна е внесена оферта за сглобяване на Alfa Romeo в България на три основни модела – Giulia 1300 (по 15 броя дневно), Giulia 1600 (по 3 броя дневно) и универсалния Т-10 (по 2 броя дневно). Покритата площ на монтажния цех е 15 380 кв.м, а ангажираният за целта персонал е 176 души. В тази връзка още през май 1965 г. със заповед на ДКНТП (Държавен комитет за наука и технически прогрес) е назначена комисия, която да изготви становище по италианската оферта. В резултат на това на 13 октомври 1966 г. е сключен договор между ДСО „Балканкар“ и Alfa Romeo за монтаж на Giullia 1300 по 1000 броя, годишно. Няколко месеца по-късно фирмата кани български журналисти в Италия за представянето на новата си гама, а събитието е отразено от Ивайла Вълкова в статията “На изпитателната писта на Алфа Ромео”, публикувана на цяла страница във в. “Авто мото” (бр.7 – 1967 г.). През 1966 г. Alfa Romeo представя продукцията си и на Пловдивския панаир, като до края на 80-те години има още няколко инцидентни участия. Според тогавашните експерти от съответните ведомства, както и според инженерния екип на завод „Балкан“, където би трябвало да се сглобява Alfa-Romeo, условията на договора са много изгодни, но и до днес остава неясно защо проектът не е реализиран.

По същото време в България вече има единични бройки Alfa Romeo, притежавани от частни собственици, като най-известният от тях без съмнение е Георги Аспарухов – Гунди. За появата на неговата Alfa Romeo 1750 GTV в България има различни версии, като според съпругата му, автомобилът е купен от „Кореком“ с негови лични спестявания, към които е добавена и голямата премия във валута, получена от всеки един от българските футболисти след участието на националния ни отбор на световното първенство в Мексико през 1970 г.

За съжаление този автомобил е пряко свързан и с нелепата гибел на нашия велик футболист, който загива на волана на спортното купе заедно със своя съотборник и добър приятел Никола Котков точно преди половин век, на 30 юни 1971 г.

През втората половина на 60-те години, когато плановете на италианската фирма за изграждане на монтажен завод у нас все още изглеждат осъществими, са реализирани и някои значими спортни постижения, свързани с марката Alfa-Romeo, благодарение на майстора на спорта инж. Роберт Кюркчиев. По професия той е машинен инженер, специалност “Автомобилна техника – двигатели с вътрешно го­рене” и кариерата му като автомобилен състеза­тел започва относително късно, през 1962 г., когато е вече 38-годишен. Първото му участие е в ежегодно провежданото планинско скоростно състезание “Витоша”, където стартира със собствения си Mercedes-Benz 220 и печели първо място в своя клас (над 1500 куб.см.). През 1966 г. е неговото първо учас­тие на рали „Акрополис“, вече с ново­закупената си Alfa Romeo Giulia Super и навигатор м. с. Христо Сираков. Най-големите спортни успехи на Роберт Кюркчиев са реализирани през 1967 г., отново на волана на италианската Alfa, с която печели първо място на “Шампионат Рали III тур”, както и призовото място във вто­рия републикански шампионат по автомобилизъм в клас “Гранд туризъм” на рали “Стари столици”. Участва и в рали „Трансбалкания“ в Румъния, но най-големият му международен успех е по време на Балканското рали в Юго­славия през 1967 г., където с отбора си в състав Р. Кюркчиев, Ив. Церовски, Сл. Георгиев, Рачо Рачев и пилотите от Пловдив печели шампионската титла и за първи път става “Балкан­ски шампион”. Пак през същата година печели и Републиканския шампионат на НРБ по автомобилизъм, Първо място в IV клас от 1301 до 1600 куб.см. През 1967 г. е обявен за спортист № 1 от десетте най-добри автомо­билисти.

Информацията за серията успеш­ни изяви на инж. Кюркчиев на волана на елитната марка достига до самата централа на Alfa Romeo в Милано. Италианците са толкова впечатлени от победите на нашия състезател, че го награждават със специална купа, с характерен дизайн и неговото име, инкрустирано върху сребърна плочка, а фирмата разпрос­транява сред чуждестранните автомобилисти, които минават през страна­та ни, адреса на Роберт Кюркчиев при нужда от ремонт на техните автомобили.

Когато навършва 50 години през 1974 г., той прекратява състезател­ната си кариера и се отдава на ин­женерна работа. В продължение на дълги години е един от най-търсените експер­ти в авторемонтната и диагностична дейност. Има добре уреден сервиз, в който се по­правят двигатели и автомобили от много различни западни марки, сред които, разбира се, е и Alfa Romeo.