2021
На снимката горе – Победителите в рали „Монте Карло“ през 1936 г. Замфиреску и Кристеа и техният специално оборудван Ford, заснети с началника на софийската контрола полк. Д. Айранов и част от членовете на БАТУК пред сградата на клуба на ул.„Раковска“, снимка: сп.„Автомобилизъм и туризъм“
През 20-те и 30-те години организирането на автомобилни състезания в България е сравнително рядко, а участието на наши екипажи в европейските надпревари, повече от инцидентно. Въпреки това страната ни на няколко пъти, макар и задочно, има удоволствието да усети на живо атмосферата на едни от най-атрактивните автомобилни изяви на Стария континент. Такъв е случаят с посрещането на част от екипажите, участващи в легендарното рали Монте Карло, които по традиция прекосяват територията на България между 1929 г. и 1937 г. Поради някои специфични особености
на маршрута се случва така, че атрактивните състезателни автомобили са дочаквани само от малцина ентусиасти, тъй като минаването им през България е ставало най-често нощем. През 1936 г. обаче, по щастливо стечение на обстоятелствата, ефектната колона от 18 автомобила пристига в центъра на София преди обед на 26 януари, а изключителното събитие е отразено от пресата по подобаващ начин. Ето и пълния текст от репортажа за посрещането на участниците в ралито, поместен в сп.„Автомобилизъм и туризъм“, бр. 38-39, януари/февруари 1936 г.:

„Вече за осми път минават през София състезатели за автомобилния събор в Монте Карло. Първото им минаване е през 1929 г. – три години след основаването на БАТУК, с чието съдействие се урежда това най-голямо автомобилно състезание. По причина на лоши пътища в Гърция, първите две години състезателите, които минават през София, тръгваха от Солун. От 1931 г., когато пътищата в южната ни съседка бяха подобрени, тръгванията са от Атина.
През миналите години състезателите минаваха нощем през София – към 1-3 ч. след полунощ. По тая причина тяхното минаване оставаше незабелязано. Освен постоянната тогавашна комисия от г-да В. Кноте, Й. Савицки и Ив. Михайлов, малцина биваха любопитните, които бодърствуваха в клуба цяла нощ, за да видят състезателите. Тази година, поради изменение на часа за тръгване от Атина (10.37 ч.) макар и при лондонско време, софийските автомобилисти имаха редкия случай да видят минаването на многобройните състезатели. Рано сутринта на 26 м., в клуба се бяха събрали множество членове: председателя на клуба г-н Владимир Каракашов, Ал. Кличиян, полковник Д. Айранов, Хр. Тъпчилещов, Й. Савицки, Д. Тъпков, Д. Никифоров, Е. Хайткамп, проф. Жак Ато, френския консул г-н Мас, френския търговски аташе г-н Блан и др. Множество наши и чужди кореспонденти очакваха нетърпеливо пристигането на състезателите. Също един бюфет, великолепно уреден от прочутите специалисти на Юнион клуб, очакваше състезателите. Минали нашата граница при Кулата, между 5 и 6 часа сутринта, състезателите започнаха да пристигат в София към 10 ч. Първи пристигнаха Замфиреску и Кристеа с автомобил Ford. Те са следвани от Треву и Гас с автомобил Hotchkiss, победители през 1934 г., след които непосредствено пристига и Рене Кариер с автомобил Matford. Същият е известен марсилски автомобилен бегач. Следват Лайе и Катрсу, миналогодишните победители с автомобил Renault. Пристигат на кратки интервали Стофел с Peugeot, дамския екип г-жа Марьоз и г-ца Юстенк с автомобил Hotchkiss, Соймонс с автомобил Wolseley, Уиздъм със Standard, дамския екип на г-жа Сико и г-ца Форес с Delahaye, г-н и г-жа Шел с Delahaye, д-р Бийон с Renault, Пол с Skoda Popular, Конописопулос с Buick и до отварянето на контролата – 12.55 ч. пристигнаха 17 автомобила. В 12.57 ч. пристигна и 18-ят автомобил Fiat с унгарците Козма и Мартинек. Състезателите бяха причаквани от клубни членове при Владая, Княжево, и Руския паметник. От последния до клуба на ул.„Раковска“ бе образуван шпалир от любопитни граждани. Същият шпалир продължи от клуба до Захарната фабрика при тръгването на състезателите за Белград.
