2024
В Съединените щати капсулите на времето с послания към бъдещите поколения са доста популярни. През 1957 г., във връзка с 50-годишнината на щата Оклахома кметството на град Тълса също решава да се присъедини към тази традиция, но с нещо наистина оригинално. Градската управа поставя в метален контейнер не друго, а чисто нов Plymouth Belvedere, който трябва да прекара следващите 50 години, заровен под земята в близост до сградата на градския съд. Този авангарден продукт на американската индустрия е обявен за награда в една томбола, свързана с решаването на доста трудна задача. Печели този, който успее да познае броя на жителите на града през 2007 г. В състезанието участват 812 души, а отговорите им са записани на кинолента и поставени в жабката.
Освен нея там се намират и ключовете от колата, пакет цигари, лекарства, бира и дори неплатен талон за паркиране. Отстрани е поставена метална каса, която съдържа туба с 20 литра бензин (в случай, че половин век по-късно вече се използва друг вид гориво), 10 литра масло, карта на летище Дъглас, послание от местната църква с молитви за благополучие през следващите 50 години, няколко екземпляра от местния вестник, съобщение от кмета и представители на търговско-промишлената камара и, разбира се, националния флаг на САЩ.
Междувременно местните хора започват да наричат колата Мис Белведере, очаквайки с нетърпение деня, в който тя отново ще бъде извадена на повърхността и ще стане ясно името на победителя. Подготовката за отваряне на капсулата започва 18 месеца по-рано, а по време на събитието град Тълса се изпълва с туристи и журналисти. Има и много все още живи свидетели, присъствали на церемонията по поставянето на капсулата. Те са единодушни, че чакането си е заслужавало, най-малкото защото чисто новият Plymouth (навъртял едва 6 км) със сигурност струва пъти повече отколкото през 1957 г.
След като Plymouth Belvedere отново излиза на повърхността обаче всички стават свидетели на едно голямо разочарование. Оказва се, че въпреки своята здравина, контейнерът, в който той прекарва точно половин век, не е водоустойчив. След направената проверка се вижда, че подпочвените води са нанесли непоправими щети върху автомобила. След измиването на дебелия слой мръсотия се появява втори слой ръжда, двигателят също е сериозно засегнат от корозията, а елементите на интериора са почти напълно изгнили. Шансовете за възстановяване на Мис Белведере са минимални. Лентата със записите не е открита в жабката и най-вероятно се е разтворила напълно, както и ключът от колата. Предметите в заварената метална каса обаче са непокътнати. Множеството писма и прилежно сгънатото американско знаме изглеждат като нови.
Скоро става ясно и името на победителя – Реймънд Амбърсън, който, за съжаление, умира още през 1979 г., а вдовицата му девет години след това. Те нямат преки наследници и журито решава, че колата трябва да отиде при 100-годишната сестра на Реймънд Катрин Амбърсън. Прогнозата на Реймънд, направена през 1957 година, е, че половин век по-късно населението на Тълса ще наброява 384 743 души – доста близо до официалната статистика, която показва 382 457 души.
Освен колата, Катрин Амбърсън получава и спестовна книжка, открита през 1957 година, когато в нея са вложени 100 долара, а 50 години по-късно те вече са 700.
Както често се случва, така и тук, се намират ентусиасти, които решават да възстановят колата за своя сметка, независимо от всичко, но усилията им не дават резултат. През 2015 г. Мис Белведере става експонат в Историческия музей на Илинойс, където и днес може да се види в своя „автентичен“ вид.
