Как би могъл да изглежда „американският“ Москвич?


22
апр.
2021

През първата половина на 70-те години дизайнерите на АЗЛК и ИЖ разработват серия перспективни прототипи, които би трябвало да заменят моделите 408 и 412. Заводските предложения обаче се оказват морално остарели още в самия процес на проектиране. Тяхната триобемна каросерия всъщност е само козметична интерпретация на предходните образци, която не предлага нищо модерно и съизмеримо със западните стандарти. Тогава е взето решение за създаването на бъдещите модели на “Москвич”, респективно ИЖ, да бъде привлечен за сътрудник дизайнер от световна величина. По това време САЩ и СССР се намират в относително добри отношения (поне на видимата политическа повърхност), от една страна, а от друга – Съветският съюз не крие амбициите си за навлизане на американския пазар с редица атрактивни стоки, в това число и автомобили. Изборът на Реймънд Лоуи за главен художествен проектант на новото поколение “Москвич”/ИЖ, както и на още цяла серия съветски стоки за широко потребление, е направен по няколко причини. Преди всичко Лоуи е световно признат дизайнер с многостранен талант, който варира от логотипи, етикети и канцеларски принадлежности, до битова техника, автомобили и дори влакове. Във всички тези области на техниката и бита той налага самобитен художествен стил, който добива широка популярност, чрез милионните тиражи на стоките, създадени по негов проект.

Втората причина за този избор е, че Реймънд Лоуи винаги е работил като дизайнер за независими от Голямата тройка автомобилни компании и това предполага по-голяма обективност при работата му със съветските партньори. И третата, но не по-маловажна причина за неговата творческа командировка в АЗЛК е, че това не е първото му пътуване в СССР. Няколко години преди да бъде поканен от ръководителите на автомобилното предприятие, Лоуи неколкократно пътува до Москва, където изнася серия лекции пред студенти, с което печели популярност и авторитет. През есента на 1975 г. съветското списание “Неделя” помества обширно интервю с прехвърлилия 80-те години, но все така енергичен дизайнер, в част от което става дума и за неговата работа с АЗЛК и ИЖ:

Кога започнахте да сътрудничите със съветските дизайнери?

Не много отдавна, макар че няколко пъти преди това вече бях във вашата страна. Четох лекции в различни градове. Но тогава все още беше рано да се мисли за сътрудничество. През последните години отношенията между нашите

страни значително се подобриха и през 1973 година с удоволствие сключих договор за работа на четиринадесет изделия, включително и над художественото конструиране на “Москвич” на Ижевския завод, на катерите с подводни криле “Волга”, “Невка” и “Комета”, на електронни часовници, фотоапарати, на хладилника “ЗИЛ”. Двугодишният опит показа, че нашето сътрудничество е плодотворно, и през юни тази година ние подписахме споразумение за срок от пет години.

Дизайнерът трябва ли да бъде интернационален или трябва да запази националните си черти?

Всяка нация трябва да има свой дизайн, да отразява културата на своята страна. Нека се обърнем към “Москвич”. Още преди да започнем работата си над него ние знаехме, че той трябва да изглежда, не като американски, а като руски автомобил. За съжаление все още е тайна и аз не мога да ви покажа новия модел, но представителите на Ижевския завод го оцениха високо и единодушно заявиха, че това е руска кола.

А как разбирате думата “руска, “руски”?

Вече петнадесет години идвам при вас и поради това мога без колебание да отговоря на този въпрос. “Руското” трябва да изглежда здраво и сигурно, като щангист, или нещо подобно. И в същото време да се отличава с изяществото си, като вашите балерини. Да се постигне такова съчетание е много трудна, фина работа.

Какво е мнението ви за съветския дизайн?

Запознат съм само с работите на ВНИИТЭ. Смятам че работата е поставена правилно. Уважението към техническите проблеми, ергономиката и функцията – ето основите на добрия дизайн. И всичко това у вас го има. Наистина, наблюдава се – макар и още едва доловимо – стремеж вещите да се направят приятни за окото. Това е похвална тенденция. Но за да се постигнат големи успехи в тази насока, съветските дизайнери трябва да работят в контакт с американските и други фирми.

Още по темата