2019
В двигателя с вътрешно горене коляновият вал е централен елемент, с който е свързано почти всичко: той „поема“ възвратно-постъпателните движения на буталата, които трябва да предаде към трансмисията, а тя – към полуоските на задвижващите колела. Ако важният компонент дефектира, ремонтите излизат скъпо.
Щети: причини и симптоми
Като цяло, в наши дни увредените колянови валове са рядкост. Но ако все пак се стигне до повреда, причините могат да бъдат две: липса на мазане или прекалено високи обороти. Последната е почти изключена при модерните автомобили, тъй като ECU-то на двигателя следи всичките му функции и при твърде много даване на газ в червената зона на оборотомера директно спира притока на гориво. Въпреки това не е невъзможно при твърде „амбицирано“ каране водачът да „вкара“ втора вместо четвърта предавка, което ще рефлектира в скъсана биела и/или деформиран колянов вал. По-често обаче валът страда поради липса на масло, която разрушава първо мотовилковите лагери, а после – и малко по-големите основни лагери, в които се върти валът. Повредата обаче не настъпва веднага – често пъти минават до 15 минути, преди да бъде използвано маслото от тесните процепи на лагерите и преди да се достигне до разрушителното сухо триене. Но тъй като повечето двигатели в наши дни имат турбокомпресор, а той не може да оцелее повече от 10 секунди без масло, много преди вала ще сдаде багажа турбото, останало без мазане. Въпреки това, ако се стигне до повреди на вала, първо се заслушайте за ясно „чаткане“ в ритъма на оборотите – това издава дефектен биелен лагер; глух тътен до тропане от зоната на блока при всякакви обороти е сигнал за проблем в лагер на коляновия вал.
Ремонт и разходи
Всеки майстор на двигатели се радва, когато може да свали коляновия вал и да го шлайфа до минимално допустимите граници. След това се проверява твърдостта на „шийките“ и те биват нагряти, тъй като „меките“ лагери биха се износили по-бързо. Идва ред за проверката на въртеливото движение – повечето валове не могат да имат повече от стотна на милиметъра отклонение. Центрирането на коляновия вал обаче е трудна задача и изисква опитни специалисти, няма машина, която да се справя с операцията. Накрая всичко се сглобява с лагери ремонтен размер. Всичко това напоследък не си заслужава (особено в Западна Европа, където трудът на механиците е скъп) и се прави най-вече при редки или скъпи двигатели. Обикновено за масовите 4-цилиндрови агрегати ще ви излезе далеч по-евтино да си намерите двигател втора ръка.
Много малко шофьори са виждали коляновия вал на мотора си „в цялото му великолепие“. И добре, че е така, защото в противен случай обикновено ремонтът струва повече от двигател на старо. От друга страна обаче, гледката си заслужава – тъй като валът, най-дългата част от ДВГ, с многото си фини зони на лагеруване изглежда впечатляващо. Който иска да разбере как точно функционира коляновият вал, най-добре да огледа при велосипед курбелите на педалите и вала между тях. Цялата тази система също е вид колянов вал, но тук краката на велосипедиста съответстват на буталата с прикачените към тях мотовилки. Педалите се въртят, също както и мотовилките при ДВГ със шийките по време на движението на буталата нагоре-надолу.
Продължете на следващата страница
