Какво трябва да знаем за бобините на двигателя?


3
апр.
2020

Някои неща никога не се променят. И до ден-днешен бензиновите двигатели имат нужда от искра за възпламеняване на гориво-въздушната смес. А искрата идва от бобина – но за разлика от преди бобината не е една-единствена за целия двигател, а вече е предвидена по една отделна за всеки цилиндър.

Какво прави бобината?

За да бъде възпламенена гориво-въздушната смес в цилиндрите, свещта трябва да генерира мощна искра. За целта е необходимо напрежение от поне 15 000 волта. То се създава в бобината/бобините. И то много прецизно, защото моментът на възпламеняване е ограничен до тесен времеви „прозорец“ в рамките на части от милисекундата. По-рано, когато повечето двигатели имаха само една бобина, искрата трябваше да бъде изпратена от разпредителя (разговорно познат като „делкото“) към правилния цилиндър, подготвен за възпламеняване. От около 30 години обаче се налага системата за разпределение на искрата без движещи се части, при която за всяка свещ има отделна бобина.

Какъв е принципът на работа на бобината?

Като трансформатор. Ниското напрежение се трансформира във високо. Всяка запалителна бобина се състои от две намотки и желязна сърцевина. Всяка намотка е направена от медна тел, подобна на конци за шиене. Естествено, тя е изолирана много добре, за да не „прескочи“ искрата още в самата бобина. Двете намотки са със сложен строеж „една в друга“, а навътре се намира желязното ядро. Eдната намотка се нарича първична, тя има сравнително малко навивки. При подаването на контакт в нея се създава напрежение от 12 волта. Токът протича през бобината, образува се магнитно поле. То бива усилено от желязното ядро.

За пускането на искра става следното: токът бива изключен рязко, магнитното поле се прекъсва също толкова внезапно. Това индуцира напрежение във втората намотка – вторичната. Тъй като тази намотка има приблизително 100 пъти повече навивки от първичната, индуцираното напрежение е между 15 000 и 30 000 волта.

Разпределителят, познат на жаргон като „делко“.

За включването и изключването на първичния ток първоначално е бил необходим механичен контакт – т.нар. „чукче“. Неговото регулиране е много пипкава работа, прекалено малкото контактно разстояние стопява „чукчето“, а твърде голямото намалява времето за създаването на магнитното поле – зареждането на бобината, и по този начин намалява напрежението при запалване. След това и моментът на запалване трябва да бъде центрован подходящо. Всичко това изисква сериозна поддръжка – като контактните елементи обикновено издържат по 15 000 км. Ето защо от средата на 70-те години производителите започнаха да сменят системата с „чукче“ с електроника – така че искрата да бъде разпределяна без да се генерира триене. От средата на 80-те години инженерите свързват запалителната уредба с горивната и започват да управляват и двете дигитално. Но тъй като микроелектрониката работи само със слаби токове, но бобината се нуждае от около 5 ампера за зареждане, се налага употребата на един нов компонент – крайното стъпало. Да, той се казва точно като компонента от аудиосистемите и работи по същия начин – като усилвател.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >