TRABANT И WARTBURG, ŠKODA И BARKAS, автомобилът мечта Lada, тук-там някой Moskwitsch – 1985 е една нормална година в Германската демократична република. Има обаче и един Mercedes. С регистрация от Източен Берлин, но с номера във формат от Западен. Със 180 к.с., максимална скорост 230 км/ч и с екстри на обща стойност 65 000 западногермански марки. Златист лак, шампанско металик. Автомобил от един друг свят.
Кой гражданин на ГДР е карал това нещо? Зад волана често седи атрактивната Хелга Фогел (45), преселила се от западната част – до нея 60-годишен мъж с костюм по мярка, копчета на ръкавелите и скъп джобен часовник: съпругът й Волфганг Фогел. Една от най-забележителните фигури в ГДР. По време на Студената война Фогел (1925–2008) е, грубо казано, лице за контакт между Изтока и Запада, в продължение на години единственият контакт между Източен Берлин и Бон. Още през 1962 г. той организира замяна на агенти на моста „Глинике“ – американски пилот шпионин за високопоставен агент на КГБ. През 1985 и 1986 г. са разменени още много агенти – всичко е аранжирано от Волфганг Фогел. Фогел прекарва през Желязната завеса близо 150 осъдени шпиони от 23 държави.
Осигурява заминаването във ФРГ на 33 755 политически затворници и близо 215 000 граждани на ГДР. От една страна, Фогел разполага с доверието и личния телефонен номер на диктатора на ГДР Ерих Хонекер, а от друга е пряка връзка с канцлерите на Федерална република Германия Вили Бранд и Хелмут Шмид. Освен това обича автомобилите. „Притежавал е IFA F9, Wartburg Coupé, Opel Rekord, Kapitän… „Като дете всяка събота и неделя лъсках колите“, разказва ни Манфред Фогел (72), неговият син. В началото на 70-те години Волфганг Фогел кара син Mercedes Coupé – марката на класовия враг. Един ден в Берлин отзад го удря трамвай. Фогел има спешна нужда от автомобил заместител. Тъй като работел като адвокат и в съдилища в Западен Берлин, Фогел притежава разрешително за постоянно преминаване на границата. Така той отишъл при своя търговец на Mercedes в западната част на Берлин и си купил автомобил, който в момента бил наличен.
„По случайност в цвят шампанско металик“, пише журналистът Норберт Пьотцл в книгата си „Мисия свобода – Волфганг Фогел: адвокатът на германо-германската история“. Пьотцл продължава: „Тъй като заради големия пробег Фогел често сменял своите автомобили, но този факт не трябвало да бие на очи, от този момент нататък той останал верен на този златист цвят.“ Да не бие много на очи ли? Гражданите на ГДР щели да си изкривят вратовете от обръщане след лимузината му, потвърждава синът на Фогел. Волфганг Фогел сменил няколко S-класи. 300 E, който той купил през септември 1985 г., му бил допълнителен автомобил, който останал негово притежание и след промяната през 1989 г. Този E-клас се появявал често в моменти на откупване на затворници: Федералното министерство по общогермански въпроси преговаряло (чрез Фогел) с Щази (Държавна сигурност) за това, кои политически затворници е можело да заминат в Западна Германия. Срещу тях ГДР получавала: първоначално пари, а после – доставка на стоки за Изтока. Издателят Аксел Шпрингер също дарил частно няколко милиона германски марки, за да бъдат освободени затворници. Фогел уреждал сделките.
Продължете на следващата страница
