2022
За повече сигурност и респект по българските пътища с Continental
Вначалото на работата ми за AUTO пъти в годината участвах в ре дакционни конференции и обучения в централата на медията BILD България по няколко дни в Хамбург. Офисите бяха съвсем близо до централната гара, която като много други подобни като магнит събира подозрителни
елементи: джебчии, наркомани, алкохолици. При едно от поредните ми посещения
същата тази мърлява железопътна станция заварих променена до неузнаваемост:
чиста, спретната, населена единствено от пристигащи и заминаващи пътници. Какво се беше случило? „Общината взе решение по звуковата уредба денонощно да звучи вече само класическа музика – делово ми отговори колега от германската редакция. – Оказва се, че Бетовен и Щраус по-успешно прогонват лентяи и безделници отколкото органите на реда.“
Тази забавна случка изплува отново в паметта ми, провокирана от новина, пристигнала от Нова Зеландия, където полицията бе озвучавала протестните действия на водачи на тежки камиони срещу антиковид ваксините. Униформените пускали неуморно от огромни тонколони компилации
с досадна за слушане (според тях) музика: хитовете на Бари Манилоу Mandy и Could It Be Magic или Macarena на бандата „Лос дел Рио“, прекъсвани единствено от строги речетативи в подкрепа на имунизацията. Музиката несъмнено има своето индивидуално и силно въздействие върху човека.
Но как тя конкретно ни влияе в автомобила? Проучванията сочат, че в колата слушаме двойно повече музика отколкото у дома: поп, рок, джаз, фолклор или класика. Обикновено избираме стилове и мелодии, които се отразяват положително на настроението ни. Т.е. на водача.
Но любимите ни хитове в същото време притежават и потенциал да отклонят несъзнателно вниманието ни от случващото се на пътя. Това зависи най-вече от моментното ни душевно състояние и емоционалната ни връзка с конкретната песен. Критични параметри при слушането на музиката в автомобила са най-вече ритъмът, силата на звука и темпото. Така например хардрок и хеви метъл засилват менталното натоварване, което в медицински аспект се изразява в ограничаване на спектъра на сърдечния ритъм. Според психолози така сърцебиенето ни става по-равномерно, тъй като организмът ни се приспособява към една нова и напрегната ситуация.
Става дума за биологичен индикатор, с който се измерват процеси на натоварване, случващи се в нашето тяло. С подобна технология може да се проследи доколко и по какъв начин музиката ангажира нашите мисловни ресурси. Тестовете доказват, че по-тежките ритми и звуци не се отразяват добре на шофьорските ни умения и биха могли отрицателно да повлияят на уменията ни при справянето с критични ситуации като рязка смяна на очертаната лента за движение, изпреварване или спазване на предимство.
С други думи внимателно подбирайте музиката в купето и не прекалявайте със силата на звука. Между другото музикантът Джеймс Блънт бил силно впечатлен от действията на новозеландската полиция. Известният със своята самоирония британец изпратил съобщение по Twitter до властите:
„Просто ми се обадете, ако ви трябва още по-лоша музика за справяне с протестиращите!
