Експерименталният автомобил „Истра“ 2144 на АЗЛК, е създаден през втората половина на 80-те години като част от програмата „Автомобил на 2000-та година“. Разработката му не е част от планираната работа по „наследника“ на серийните модели АЗЛК 2141 и 2142 (за разлика от 2143 „Яуза“), а е свободна художествена интерпретация на футуристична тема.
Предисторията му започва през 1985 г., когато в експерименталния проектантски отдел на АЗЛК е създадена група от перспективни разработки под ръководството на инженер А. В. Куликов, която поставя началото на проекта „Истра“. Единственият демонстрационен модел, който е завършен през 1991 г., се отличава с редица необичайни решения, включително дуралуминиева каросерия без централна колона, две широки странични врати, които се отварят вертикално нагоре, дизелов двигател, работещ с гориво, произведено от рапично масло, устройство за нощно виждане, индикация на показанията на инструментите, която се проектира на предното стъкло, дисплей, показващ информация за повреди и възможни начини за отстраняването им, уникална автоматична трансмисия.
Това е може би най-добрият във всяко отношение концептуален автомобил на АЗЛК, правен някога. Той е наречен на името на река Истра, която преминава през Москва в близост до самия автомобилен завод (по примера на река Волга и едноименните автомобили на ГАЗ).
Интересното е, че колата не е направена по лична инициатива на инженерния екип, както често се случва преди, а в резултат от пряка заповед на висшето партийно ръководство. Това става възможно с идването на власт на Михаил Горбачов и инициираната от него мащабна Перестройка, като основната цел е да бъде създаден ултрамодерен футуристичен автомобил, който предизвика интереса дори и на западните експерти.
Обтекаемите форми на прототипа са разработени след експерименти в аеродинамичен тунел, като според някои данни изключително ниският коефициент на съпротивление е равен на едва 0,149.
Според първоначалните изчисления, благодарение на алуминиевата каросерия теглото на автомобила трябва да е с почти 40 процента по-ниско от това на „Москвич“ 2141. На теория максималната скорост би трябвало да достигне 185 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч да става в рамките на 12 секунди.
В разработката на силовия агрегат е привлечена малката германска компания Elsbett Konstruktion, известна с неконвенционалните си двигатели с вътрешно горене. Специалистите от АЗЛК се интересуват по-специално от трицилиндровия турбодизел Elko с работен обем от 1,45 литра, който произвежда мощност от 82 до 95 к.с. в зависимост от настройките. Но най-важното е, че той е много прост и надежден като конструкция. Например, в охладителната му система е възможно да се използва не само антифриз, а обикновено моторно масло без никакви проблеми. По същото време е тестван експериментален „Москвич“ 2141, оборудван с такъв двигател, който постига среден разход от 2,69 л/100 км.
Според плановете на АЗЛК „Истра“ може да се предлага както с предно, така и със задвижване на четирите колела, а скоростната кутия да бъде заменена с тороидален вариатор – напълно нова и много необичайна система с планетарен диференциален механизъм и чифт съединители със свободен ход.
Проектирането на данните върху предното стъкло става благодарение на много модерния за времето си холографски проектор, заимстван от военната авиоиндустрия на СССР. Било е планирано и внедряването на адаптивно въздушно окачване (при което клиренсът може да се променя от 140 до 240 мм), ABS, въздушни възглавници и предпазни колани с обтегачи и специални гуми с по-добро сцепление, както и вграждането на диагностичен компютър.
През 1993 година финансирането е спряно и работата по този проект е преустановена.
