Истинските причини за краха на „Булгаррено“

1607
2025

„Булгаррено“ заема специално място в българската история, а кратко просъществувалият монтаж на френската марка в Пловдив продължава да се дискутира и днес, близо 60 години след неговото начало. За много хора това е перспективен, но насилствено преустановен проект, за други причината за неговия провал е свързана единствено с хроничния недостиг на валутни инвестиции. По тази тема са направени различни (включително и някои доста аналитични) проучвания, тя е интерпретирана в многобройни публикации, и дори документални филми. Независимо от своята насока, степен на правдоподобност и професионален подход в проучването на фактите обаче, всички те са подвластни на известна доза пристрастност. И това е напълно естествено, защото появата на „Булгаррено“ наистина е голямо събитие за нас, но дали гордостта на нашето автомобилостроене заема толкова приоритетно място и в глобалната стратегия на Renault преди повече от половин век?

Обективният отговор на този въпрос (както в много други случаи) може да бъде открит в производствените статистики на Renault, и по-точно – в годишните отчети на фирмените филиали, които в края на 60-те години работят извън Франция, паралелно с „Булгаррено“. По-осведомените изследователи на автомобилната история знаят, че по онова време само в Европа вече функционират няколко завода на Renault, но истината е, че промишлената инвазия на големия френски производител е много по-мащабна и на практика се разгръща на почти всички континенти. Цифровите измерения на този глобален процес се оказват толкова внушителни, че в сравнение с тях годишните тиражи на „Булгаррено“ са по-скоро съизмерими с тези на страните от Третия свят.

Ето няколко примера: През 1966 година, когато са сглобени първите екземпляри на  „Булгаррено“, двата основни европейски заводи на Renault в Белгия и Испания произвеждат общо около 135.000 автомобила, а през 1969 година сборът от тяхната продукция вече надхвърля 200.000. Това е и най-добрата година за „Булгаррено“, когато у нас са направени 2500 автомобила (или близо 100 пъти по-малко, отколкото в дадените за пример предприятия).

Тази неравностойна съпоставка с развитите западни икономики, разбира се, може да се разглежда само условно, и затова е много по-интересно да се види как стои въпросът с бившите френски колонии в Африка. През 60-те години Renault има заводи в седем африкански страни, като почти навсякъде годишното производство е чувствително по-високо от това в България, но безспорният фаворит сред тях е Алжир. След Алжирската революция в края на 50-те години (щедро поддържана и от нашата компартия с доставката на оръжия), страната обявява независимостта си от Франция, но в никакъв случай не прекъсва своите търговски и промишлени взаимоотношения с нея.

Показателен пример за това е успешната дейност на местния филиал на Renault, който през дебютната за „Булгаррено“ 1966 година произвежда 8000 автомобила, а в рамките на 1969 година, продукцията му вече надхвърля 11 000. За сравнение може да се посочи, че общият брой на всички автомобили „Булгаррено“, сглобени у нас в рамките на около пет години (между август 1966 и май 1971 година), е 6500. В този период Renault се произвежда в 34 страни по света: 10 в Европа, 11 в Северна и Южна Америка, 7 в Африка и 6 в Азия и Океания…

Въпреки всичко, до формалното изтичане на нашия (преждевременно прекратен) договор с Renault, френската фирма продължава да ни обсипва с атрактивни оферти. В последната от тях, направена през 1976 година, се предлага в България да започне производството на 150.000 автомобила годишно, като идеята е за българския пазар да остават около 1/3, а останалите да се реекспортират във Франция. Причините за отхвърлянето на това изключително стойностно предложение (в период, в който у нас се чака 10 години за купуването на нов автомобил), са много. Основната от тях обаче е свързана с нашата политико-икономическа несъстоятелност, задълбочаваща се неплатежоспособност и непреодолимата ни зависимост от външни фактори. Нещо, което очевидно не е било валидно в толкова голяма степен за страните от Третия свят, включително и тези, които произвеждат десетки хиляди автомобили Renault на година.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин