2021
През 1967 г. младият багерист Христо Недев, който по същото време работи в Държавна напоителна система – Пловдив решава да създаде собствен спортен автомобил с каросерия от стъклопласт. Финансовата възможност за това се явява около три години по-късно и работата по първия прототип започва през пролетта на 1970 г. Изработването на действащия образец отнема около година и половина и през октомври 1972 г. той е представен на петата традиционна изложба на ТНТМ (движение за Техническо и научно творчество на младежта) в Пловдив, където получава награда “Еврика”.
Ярко оранжевият автомобил с черен капак и отварящи се нагоре врати, наречен “Икар” прави изключително впечатление, както на посетителите, така и на специализираната преса. Негови снимки със съответния коментар се появяват на страниците на популярните автомобилни и технически издания, както у нас (в. “Авто Мото”, в. “Орбита” и др.), така и в чужбина (“Техника Молодежи”, “Svet Motoru”, “Veda a technika mladezi”, “Autoturism”).
В своя брой 45 от 1972 г. в. “Орбита” посвещава на ефектното спортно купе тип GT подробен материал, в който Христо Недев разяснява с подробности целия технологичен процес около създаването на автомобила. Там той споделя, че преди началото на същинската работа са направени десетки рисунки и чертежи с различни варианти за оформлението на външния вид, както и 5-6 гипсови макета. След като си осигурява готова ходова част и двигател от Wartburg 353, той започва изработването на стъклопластовата каросерия, която по неговите думи е базирана на “решетъчна конструкция” от “бетонно желязо”. Върху този своеобразен скелет е направен гипсов модел, от който е отлят “негативен” калъп. След това гипсът е шлифован и намазан с отделител. Стъкленото влакно е поставено на слоеве и разкроено според формата на съответния детайл. Калъпът е намазан със слой полиестерна смола, поставени са съответните парчета влакно и след това същата процедура е повторена още 2-3 пъти. Готовата “черупка” на каросерията е поставена върху пространствена тръбна рама, която също е изработена от Христо.
За реализирането на този проект той влага всичките си спестявания, а в процеса на работа е подпомогнат и от председателя на окръжния център на ТНТМ в Пловдив Георги Господинов, който съдейства за осигуряване на материалите. Стойността на “Икар” е около 4000 лева, колкото по това време струва един нов социалистически автомобил в “Мототехника”.
През 1974 г. по време на поредната изложба на ТНТМ в Пловдив Христо Недев демонстрира своя нов прототип “Икар-2”, който е поставен на въздушна възглавница, но поради специфичната си концепция не би могъл да се класифицира като автомобил. Той обаче заслужава не по-малко внимание от конвенционалните родни самоделки, тъй като е първото по рода си превозно средство от подобен тип, създадено в България. Две години по-късно той проектира и изработва първия в България автомобил от Формула “Естер”, показан в Пловдив през есента на 1977 г.
Така само в рамките на пет години при липса на елементарни условия и средства, но с цената на огромни усилия и ентусиазъм, един способен българин успява да направи нещо немислимо. Създава няколко функционални прототипа, които се отличават с оригинална конструкция, стилен дизайн и неконвенционални инженерни решения. Приносът на нашия талантлив конструктор и изобретател обаче не получава нужното признание и подкрепа от институциите. Христо Недев загива трагично при полет с делтаплан на 15 април 1984 г., когато е едва 40-годишен.
