Издръжлива ли е Dacia Logan MCV след 100 000 км?


30
май
2018

Материалът е публикуван в AUTO BILD България през 2010 г. 

Точно 17 автомобила. Седемнайсет. Това бяха всичките Logan-и, които Dacia успя да продаде след старта на продажбите през януари 2005 г. в Германия. Те биха се събрали на два автовоза. Клиентите бяха недоверчиви, несигурни и се оплакваха от скучния дизайн. „Кой би поискал подобно нещо?“

Много е просто: всички, които обръщат внимание на несравнимо изгодната цена. По този начин евтината марка от Румъния се издигна от Пепеляшка до любимец на всички търсачи на изгодни оферти, които най-сетне можеха да си позволят нов, а не употребяван автомобил. И тези клиенти ставаха все повече. Всичките 6026 Dacia, регистрирани само през октомври 2009 г. в Германия, биха образували колона от автовози с дължина 12,8 километра.

Двете отделни врати са практични, но средната колонка затруднява видимостта назад.

Който има толкова голям успех, заслужава уважение. Но респектът трябва да се заслужи. Например с надеждност при продължителния тест. Когато през лятото на 2007 г. Logan MCV Laureate с 1,5-литров турбодизел „постъпи на работа“ в редакцията, го посрещнаха много скептици. Как ще се представи това „рециклирано“ Renault, как този автомобил, базиран на техниката на старото Clio, ще понесе натоварването на продължителния тест?

Повторното оползотворяване на агрегатите на стария модел Clio има и едно огромно предимство: „Товарачът на нашите сърца“, така го определи ветеранът на AUTO BILD Дитер Родац. Да уточним: до 2350 литра вместимост на багажника за 19 470 лева базова цена, която бе увеличена до 23 460 лева от екстри като климатична инсталация, странични въздушни възглавници, лак металик и гумени стелки. За тези пари може да купите само някое Polo – или половин Touran.

Регулаторите на вентилацията са разположени твърде ниско на средната конзола

Конкурентите на Dacia се наричат Citroёn Berlingo или Renault Kangoo и това стана ясно още при първите транспортни задачи, поставени пред Logan: „Пренесох 18 стола и едно бюро“ – това пише в бордовия дневник. А също и: „Има място за изправен планински велосипед!“ А шефът на новините Матиас Мьотч се чуди „как да напълни този неприлично голям багажник“.

Много практично: двете задни врати могат да се освободят и да се отворят на 180 градуса, високата задна седалка се сгъва бързо и лесно. Наистина, пътниците на задната седалка се радват на добрата видимост напред, но се оплакват от недостатъчното място за коленете. Явно строгите калкулации на Dacia не са допуснали монтажа на регулируема надлъжно задна седалка. Както и по-висококачествени материали: по щората на багажника скоро се появиха пукнатини, по пластмасовите детайли в багажника се забелязват дълбоки драскотини. А и евтиният мокет се почиства трудно.

Благодарение на дългото си междуосие Dacia без проблеми се справяше учудващо добре с пътищата с лоши настилки.

Сериозен недостатък: Dacia пести nри сигурността

Оборудването за сигурност при Logan MCV е бедно. Страничните въздушни възглавници не са серийни – AUTO BILD винаги е обръщал внимание на това и го е „наказвал“ с отнемане на точки при сравнителните тестове . И затова е много важен фактът, че серийното окачване на комбито приятно ни изненадва: дори и при пълно натоварване Dacia се справя с лосовия тест без поднасяне или разлюляване. А това успокоява.

Една от причините за това се крие в голямото междуосие (2,90 метра), което стабилизира MCV при резки маневри за избягване на препятствия и осигурява неочаквано висок комфорт на возене дори и по отвратителните пътища в румънската провинция. При хубави настилки положението не е толкова добро – тогава Dacia вози относително твърдо и трополи по неравностите. Насладата при дългите пътувания се нарушава от дребни „смутители“: силните шумове от вятъра, трудното включване на задната скорост, лошите високоговорители, кормилното управление, което над 130 км/ч губи информативността си, малките и лошо разположени поставки, както и постоянния страх при потегляне. „Съединителят отделя много ниско, колко ли още ще издържи?“, пита се експертът по гуми Хенинг Кип още при пробег 21 000 км.

За 100 000 км се повредиха само крушките на двата фара, както и осветлението на багажника. Dacia има пълното право да получи почетната титла „товарно магаре“.

Обаче единственото, което се повреди, бе датчикът за нивото на горивото: понякога показваше твърде много или твърде малко, а понякога – празен резервоар. Смяната на сензора не подобри особено нещата. Към края на теста изобщо не поглеждахме към уреда, тъй като резервоарът с вместимост 50 литра позволяваше огромни преходи без презареждане.

Средният разход по време на теста бе 6,7 л/100 км, тъй като малкият двигател често се караше с пълна газ по магистралите. Не сме го жалили – нито при гонките с разни Fiesta, нито в планините около Касел, само дето при скорост над 140 км/ч двигателят става доста шумен. И човек си мечтае за повече от мудните 68 к. с., още повече че Renault предлага същия dCi и с мощност 103 к. с. Днес двигателят от нашия тестов автомобил вече не се предлага.

Във всички модели на Dacia се използват еднакви уреди: затова и на оборотомера не е отбелязана червена зона

След 50 000 км нашият колега от архива Вили Кок предсказа скорошния край на съединителя. Седалката на шофьора се клатеше, една от спирачките скърцаше, чистачките размазваха мръсотията по стъклото, а някои клиенти на Dacia се оплакваха от лошото качество на лаковото покритие. Нашият тестов автомобил нямаше проблеми в това отношение.

Честите критични забележки към евтината пластмаса по арматурното табло явно са имали ефект: при бестселъра Sandero Dacia представи един по-приятен кокпит. Карпатски куриоз е и фактът, че блокът за управление на климатичната инсталация и вентилацията е разположен много ниско, почти до краката на пътниците на предните седалки.

Обратно в родината: Logan MCV пред румънския завод в Питещи.

На финала Logan поляризира мненията: „Една употребявана Skoda Octavia TDI би била по-добрата покупка“, смята редакторът Кристиан Щайгер, докато мнозина други бързо свикнаха с простичкия автомобил и му прощаваха всички недостатъци, като графика Марио Пукшеч например. „Може би и затова, защото не очаквах нищо подобно от румънците и бях приятно изненадан. “ Но най-вече надеждността. Съединителят издържа до края на теста и след разглобяването се оказа, че може да понесе още 100 000 км.

Между стремежа към икономии и разточителство

Стремежът към икономии при Dacia си проличава още при развиването на първите няколко болта на вратите: там, където обикновено има централна букса за електрическата инсталация, тук се налага първо да свалите тапицерията на вратата и внимателно да разкачите поотделно всички кабелни връзки. Това е напълно безинтересно в ежедневието, но при ремонти може да се окаже скъпо. Икономиите си личат и при седалките (люлеещи се и скърцащи), материалите на тапицериите (неравни) и шумоизолацията от стиропор в краката (натрошена). За сметка на това румънците не са пестили при нанасянето на корозионна защита по цялото дъно на автомобила. Там, където повечето скъпи марки проявяват скъперничество, Dacia изобщо не е пестила материала. За да може дори и лошите пътища в Източна Европа да не навредят на автомобила. Не е пестено и при двигателя и трансмисията. Наложилите се и утвърдени агрегати на Renault понесоха натоварването на продължителния тест без никакви проблеми. Дори и съединителят, който още при пробег 50 000 километра бе обявен за износен, може да се използва още много километри. Единствено една от впръскващите дюзи бе запекла, но въпреки това функционираше перфектно до края на теста.

Поглед отвътре: консервирането на кухините е неравномерно дебело. Защитният восък е нанесен в големи количества, но слоят не е еднакво дебел.

Икономии: усложнена конструкция на вратите, тъй като е спестен скъпият централен конектор.

Лек теч: от снадката на скоростната кутия тече масло

Още по темата