2025
Разработката на камион с по-висока товароносимост от 8 тона и колесна формула 6×4, базиран на 5-тонния ЗИЛ-130, започва още през първата половина на 60-те години. Другата основна разлика в техническо отношение е новият двигател на ЗИЛ-133 с мощност 225 к.с. при 3800-3900 об/мин, степен на сгъстяване 7,5:1 и работен обем от 7000 куб. см, проектиран на базата на силовия агрегат на ЗИЛ-130.
Тази нова серия получава цифров индекс 133, и въпреки че изпитанията на първите прототипи са успешни, серийното производство е отлагано неколкократно. Главната пречка за усвояването на новия модел е, че по същото време предстои откриването на изцяло новия завод на КамАЗ, който започва да произвежда камиони същия клас, но с много по-модерен дизайн с кабина над двигателя, и с голямо разнообразие от двигатели, включително и дизелови.
Въпреки това, през 1975 г. е взето решение да започне производството на триосния ЗИЛ-133Г1, който е с дълга база, откъдето идва и буквата„ Г“. Така той става най-големият масово произвеждан камион с карбураторен двигател в СССР.
След модернизация през 1979 г., моделът получава индекс ЗИЛ-133Г2, като товароносимостта му е увеличена от 8 на 10 тона, но производството му е ограничено като тираж, и през 1980 година е преустановено. В този период дизайнът на кабината и радиаторния отвор са частично променени при всички модели на ЗИЛ, като фаровете са поставени по-ниско.
Интересна подробност от еволюционното развитие на модела е, че още в средата на 70-те години е разработен проект за триосен ЗИЛ с дизелов двигател КамАЗ-740. Моделът е обозначен като ЗИЛ-133ГЯ, а производството му започва през 1979 г. Тази интересна модификация лесно се разпознава по дългия капак с оригинална радиаторна решетка с големи хоризонтални отвори. Причината за удължаването е чисто техническа, тъй като там трябва да се побере много по-големия дизелов двигател КамАЗ-740. Това обаче оказва и много положителен визуален ефект, от който цялата предна част на камиона (в комбинация с дългото триосно шаси) придобива един малко по-западен вид.
Производството на бензиновия ЗИЛ-133Г2 е преустановено още през 1983 г., тъй като дизеловата версия се оказва много по-ефективна. При нея разходът на гориво на 100 км при скорост 60 км/ч е 26,6 литра за ЗИЛ-133ГЯ срещу 48,3 литра бензин за ЗИЛ-133Г2. В същото време „ГЯ“, вече се произвежда в големи серии, като последният екземпляр напуска поточната линия на 14 април 1993 г. След това моделът е осъвременен, започва да се оборудва с кабина от новото семейство камиони ЗИЛ-4331, и се произвежда до 2000 година като 133Г40. Впоследствие получава нов фабричен индекс 630900, нов двигател ЯМЗ-236А-1, скоростни кутии ЯМЗ-238Л (или СААЗ-54232А-1700010-20/30), и в този вид продължава да се прави до 2002 г. След това е заменен от ЗИЛ-6309Н0 с двигател ЯМЗ-236НЕ2, който отговаря на стандартите за вредни емисии Евро-2 и остава в производство до 2005 г.
