Зелено Ferrari Daytona Plexiglas за продан

Ferrari 365 GTB/4 Daytona, което дилърът на класически автомобили Movendi от германския град Дюселдорф продава, е много специално. Автомобилът от 1969 е един от 5-те Daytona, решени в цвета „verde medio metallizato“. Освен това колата е една от общо 411 броя Daytona с големи плексигласови фарове (по-късно предните светлини „потъват“). Италианската екзотика е била притежание на починалия при мистериозни обстоятелства през миналата година дизайнер Ото Керн. Ferrari-то е в топсъстояние – 1a, все още е с оригиналните си кожени седалки и е изминало само 86 371 км. Сервизната му история е безупречна. Всичко това обаче си има своята цена – който има мерак да вземе колата, ще трябва да подготви 1,4 млн. лева.

Идеална за дълги разстояния

От гледна точка на автомобилната история „италианката“ също е много интересна: това е последното Ferrari, при което двигателят е разположен отпред, след това италианците се насочват към концепцията с централно разположен задвижващ агрегат. А добавката към името, която моделът носи, всъщност никога не му е била дава официално от производителя – тя е по-скоро прякор, получен след тройната победа на прототипите Р4 в американското състезание „24 часа на Дайтона“ през 1967. В основата си задвижващият 4,4-литров V12-агрегат e базиран на мотора на първото Ferrari – 125 S. Водачът усеща „спортната жилка“ още в първите метри. Двигателят с по два разпределителни вала на всеки ред цилиндри (оттам идва цифрата 4 в името) тежи сериозно върху предната ос – и затова автомобилът не обича резките смени на посоката. Но когато двете помпи „захранят“ шестте двойни карбуратора, машината се превръща в истински звяр – развърта се пъргаво и изстрелва Daytona напред. При скорост, която в края на 60-те водачите на S-клас са достигали с мъка и ревящ мотор, шофьорът на това Ferrari тепърва включва на пета.

Daytona е модел, проектиран за дългите прави и за завоите с голям радиус. На планински пътища, scusi, но се чувства доста некомфортно. Воланът и педалите сякаш „изстискват“ пилота до последни сили – и той се чувства като тракторист, обработващ маслини някъде в Сицилия… 352-те конски сили под дългия преден капак могат да бъдат оползотворени само на магистралата. Именно там удря неговият час – защото за разлика от своя вечен опонент Lamborghini Miura, Daytona остава предсказуема дори когато се доближава до максималната си скорост от 270 км/ч. С Lambo-то такова темпо биха поддържали само хора, които не ценят живота си…

Специалната Daytona, която в момента се продава, е един от най-ранните екземпляри на модела. През 1969 тя отива при първия си собственик – сеньор Ардемани от Милано, а през 1970 е изнесена в САЩ. Около 1990 автомобилът се връща в Европа и става притежание на модния предприемач Ото Керн в Кайзерслаутерн. От 2016 той отново е боядисан в изключително редкия цвят verde medio metallizato, който носи при излизането си от завода.