2018
НЕРЯДКО СЕ СЛУЧВА минувачите в Париж да сочат с учудване някой автомобил. Тогава Филип поздравява: „Bonjour!“ Отговорът влиза през отворения покрив. „Красив автомобил!“ И хората се усмихват, макар и да не познават тази забележителност. Децата питат бащите си, а по-възрастните познават модела и казват: „Méhari.“
Откритият Citroën стана на 50 години, а Филип Хирбек управлява единствения Méhari, който има разрешително да превозва туристи из забележителностите в Париж. Качваме се в бежовия модел за юбилейна обиколка. Преди старта на площад „Конкорд“ сме махнали пластмасовия покрив, което трае колкото да изпиеш едно кафе. Сега Méhari е толкова открит, колкото го е направил Господ във Франция. Филип може допълнително да свали малкото предно стъкло. Каросерията е от същата пластмаса, от която е направено и Lego. Отстрани ни стига до хълбоците. Макар че автомобилът е безсрамно открит, при качването веднага те обзема добро настроение.

Кокпитът на модела от 1968 г.: Нищо не ви пречи да разглеждате града. Предното стъкло също се демонтира
С това возило Филип обикаля по 12-километровия си маршрут в столицата на Франция от две години (www.tourinparis.fr). „Защо Méhari?“, питам в момента, в който преминаваме през площад „Вандом“. „За мен това е връщане към младостта – отговаря нашият водач. – В Méhari заедно с родителите си пътувахме през ваканцията, отпред големите, отзад ние, двете деца.“ Оглеждам се. „А къде сте поставяли багажа?“ „Под нас, пред нас, до нас – навсякъде.“ Хм, та тук няма никакво място. Седим със сгънати крака на късата седалка. Както навремето – си мисля аз, – когато с родителите ми пътувахме с „костенурката“.
Днес в Париж се возим на френския Volkswagen, все пак Méhari ползва голяма част от техниката на 2CV. В Париж все още можете да видите десетки туристически таксита 2CV, докато Méhari е само едно-единствено. На „Шанз-Елизе“ знамената по повод последния национален празник вече са свалени. На покрива на Триумфалната арка се вее огромен трикольор. Няма спор – парижани умеят да правят шоу. Филип не обръща внимание – той си има достатъчно работа. Шестлентовият булевард на кръговото около Триумфалната арка е „джунгла“, както казва той. А Méhari си пробива път през тази джунгла като малко и пъргаво офроудърче, каквото трябва да бъде от самото си начало. Нещо средно между Jeep, Buggy и пазарска количка от супермаркета – така е представен моделът в революционната 1968 г., докато в Париж студентите строят барикади. Малко след това от Citroën пращат модела на ралита като „Париж – Кабул – Париж“. Но вместо да печели победи в състезанията, Méhari предпочита сдържаността и през следващите години се превръща в легло за къмпинг на колела за цяла Франция.

За всяка атракция водачът Филип разказваше на редактора на AUTO BILD Йоахим Щаат и неговата съпруга по една история
Повечето екземпляри се отправят към Южна Европа, където остават и прекарват остатъка от живота си. Там те се спасяват от ръждата, разяждаща рамата им, докато пластмасовата каросерия избледнява и слива цвета си със сламените шапки на своите притежатели. В такова състояние е трудно да бъде установен първоначалният цвят на автомобила – както например бежовия екземпляр на Филип. Той е купил това Méhari преди три години, леко го е променил за „Tour in Paris“ и дори го е оборудвал с пожарогасител.
Продължете на следващата страница