2017
Нищо не може да замени обема, освен още по-голям обем… Съдейки по растящия пазар на вановете преди години, човек можеше да остане с впечатлението, че това валидно за работния обем на двигател американско правило е в сила и зa вътрешния обем на каросерията.
Просторът в купето несъмнено е главният аргумент на покупката на еднообемни автомобили, добили популярност под названието „ванове“. Трябва да се от бележи, че междувременно убедени клиенти на таз и автомобилна порода са не само младите семейства с много деца, а и широк кръг както несемейни, така и по-възрастни хора. Едни ги харесват, защото ценят възможността да седят високо над останалите в движението, а други се изкушават от товарното пространство, което може да поеме почти всичко – от дъската за сърф до планинския велосипед.
Изглежда, клиентите са съгласни да се примирят и с недостатъците на вановете – продължаващата линията на челното стъкло предница е изключително непрегледна и неудобна при паркиране, разходът е много над средния за обикновените автомобили с подобии двигатели, а динамичните качества са по-лоши.
При техническите прегледи вановете се провалят много по-често от седаните
Да не говорим за разходите, произтичащи от експлоатацията – статистиката на откритите при техническите прегледи неизправности ясно сочи, че едно обемните автомобили по правило получават повече забележки, отколкото по-малките и по-евтини седани или комбита.
Причината за този „феномен“ е проста – при значително по-тежките ванове общите за всички версии на даден модел технически компоненти работят много по-близо до границата на издръжливостта си. Разбира се, това се отнася в особена степен за елементите на окачването, а драстичен пример в това отношение е VW Sharan (най-продаваният ван в Германия), при който на първия технически преглед след тригодишна експлоатация е регистриран 24 пъти по-висок от средния процент на разбити кормилни щанги…
В много случаи нещата изглеждат също толкова мрачно и по отношение на надеждността. Например през 2003 г. всеки десети Chrysler Voyager (произв. 1998 г.), всяка десета Kia Carnival (прозв. 2000 г.) и всеки единайсти Mercedes V-класа (произв . 1998 г. ) пoне веднъж е оставял собственика си на пътя и е трябвало да ползва автомобилите на пътната помощ.
Разбира се, има и надеждни ванове. Както вероятно се досещате, те най-често са произведени в Япония, само че не от Mitsubishi, чийто Space Wagon (произв. 1998 г.) по този показател е по-слаб от своя предшественик. Надеждни ванове могат да се открият по-скоро сред произведените от Nissan – Almera Tino например се представя много добре не само в сравнение с останалите ванове, но е и един от най-надеждните автомобили изобщо. За съжаление този модел повдига и въпроса какви би трябвало да бъдат отличителните характеристики на един истински ван… Всъщност в Tino на човек му е по-скоро тясно, отколкото просторно, а бестселър от калибъра на Renault Scenic предлага място само за петима. От друга страна, Fiat Multipla побира шестима пътници, а съвсем малко по-дългият Opel Zafira гарантира (серийно) превоза на седмина. Ситуацията във VW е точно обратната – седалките се продават една по една и далеч не всеки употребяван Sharan или Т4 разполага с пълен комплект. Е, все пак винаги можете да се успокоите с мисълта, че липсващите пътнически места увеличават мястото за багаж…
