2024
По-голямата част от купувачите на нови автомобили продължават да избират модели на двигател с вътрешно горене. Според редактора на AUTO BILD Матиас Брюге обаче по-високите разходи за поддръжка, неяснотиите около продажбата на вторичния пазар и други фактори не оправдават тяхното решение
Когато човек си купува автомобил, обикновено взима решението за него и с главата, и с инстинктите си – защото обикновено са замесени много пари. И залага на микс от чувства, които невинаги са подкрепени с логика. А в момента германците демонстрират сериозно нежелание да правят покупки на автомобили. Тези oт тях, които все пак се осмелят да го направят, сега са изправени пред избора на много различни видове задвижване: бензинов двигател, дизел, хибрид, Plug-in хибрид или изцяло електрически.
За мен обаче въпросът е ясен: днес вече не бих си купил нов автомобил на ДВГ, като ще добавя, че хибридите напоследък стават все по-неоправдани като концепция. Вероятно голяма част от сънародниците ми няма да се съгласят с мен – защото аз спадам към онези едва 12,6% от всички купувачи на нови автомобили в Германия, които не са заложили на конвенционалния тип задвижване, а на ток.
Мога да разбера всеки, който иска да си купи модел на двигател с вътрешно горене, защото и аз споделям въодушевлението, свързано с дизеловите и бензиновите агрегати (имам лични автомобили и с двата вида моторизации). От друга страна, новите автомобили стават все по-добри и по-добри. Харесвам обичайния тип мобилност: пълниш резервоара за нула време, усещаш познатата миризма на горивото, а шофирането създава онова трудно обяснимо усещане за щастие, породено от играта с обороти, подаване на газ, скорост и хармонично придвижване. Както усещате, аз обичам автомобилите. Ако някой си мисли, че съм безсърдечен „сектант“ на тема електромобили, който не признава никакъв друг тип задвижване, грешите. Напротив, аз обожавам двигателите с вътрешно горене!
Опазване на околната среда, лесна поддръжка и ниски разходи за енергия
И все пак според мен има много фактори, които говорят против покупката на нов автомобил с дизелов или бензинов двигател. На първо място, това е идеята за околната среда, защото колкото и страхотно да е шофирането на двигател с вътрешно горене, толкова и вредно за околната среда е то. В продължение на милиони години фосилно съкровище е узрялявало в дълбините на нашата планета само за да минава през дюзите на моторите и да бъде изгаряно. А можете да шофирате и на ток, генериран от възобновяема енергия.
Като оставим идеята за опазването на околната среда, през следващите няколко години се очертава рязко вдигане на цената на въглеродните емисии. Ако приемем, че ще притежавате следващия си автомобил и през 2030 г., може би се чудите колко ще струват бензинът или дизелът тогава. Отговорът на този въпрос е много труден, единствено рискът от непрекъснат растеж на цените на въглеродните емисии е сигурен. В момента цената им е 45 евро за тон. Дали в рамките на шест години няма да скочи до 450 евро? Не е изключено… От друга страна, цените на електроенергията в краткосрочен план вероятно ще паднат; моите приятели зареждат за по 0,20 евро/кВтч. Така разходите им за енергия за изминаването на 100 км възлизат на четири евро (по цени за България те могат да бъдат над два пъти по-ниски – електроенергията по нощната тарифа у нас излиза само 0,17 кВтч).
А при автомобил на ДВГ няма как да избягате от допълнителните разходи за поддръжка. За сметка на това при електромобилите няма почти никакви движещи се части, няма масло, няма антифриз, няма нито ангренажен, нито пистов ремък, няма ауспухова уредба. Няма горивна система, няма алтернатор. Вие знаете всичко това много добре. Но по-голямата част от купувачите на автомобили пренебрегват всички тези фактори, свързани с ДВГ, а те говорят в полза на електромобилите, когато ги сравнявате по експлоатационни разходи с конвенционалните.
Усещането при шофиране и въртящият момент като безспорни предимства на електромобилите
От разходите минаваме към темата за удоволствието от карането: дори микроелектромобилът Renault Twizy, произвеждан до миналата година, успяваше да радва с електрическата си тяга, а при днешните „зрели“ модели това усещане е десетки пъти по-приятно. Няма как да не харесаш това, което се случва при смело настъпване на газта до пода. Стига ви да покарате съвсем, да се насладите малко на прекрасното пътно поведение и лекотата на придвижване, характерна за модели като BMW iX3, за да не си и помисляте да се завръщате към модел с ДВГ. Електрическите автомобили се носят по асфалта безшумно като по релси. А в натоварената шумова среда, в която всички живеем, няма как да не оценим липсата на звук от моторния отсек.
Каква част от стойността си като нови ще запазят електромобилите след няколко години?
Може би въпросът, който определя на какъв тип задвижване ще заложат повечето клиенти, е свързан с това кой би купил автомобила след няколко години, когато вече ще искат нов. И разбира се – на каква цена? А какви ли ще бъдат остатъчните стойности? Те ще останат високи само докато има купувачи на дизелови и бензинови модели. Лично за мен това би било твърде рисковано.
А как стои въпросът за сигурността в бъдеще?
Моята прогноза: ако бъдат поставени по-сериозни цели спрямо емисиите за гамата на всяка марка и ако обществото бъде принудено да намали драстично CO₂, тогава остатъчните стойности на моделите с ДВГ ще се сринат. Дали тогава двигателите с вътрешно горене няма да се окажат твърде остарели? Има много причини, които ме карат да мисля така. Дори VDA, асоциацията на автомобилната индустрия в Германия, призовава за спиране на бензиновите и дизеловите моторизации до 2045 г. При това положение според мен електромобилът (стига да пасва на вашия профил на шофиране) е разумна инвестиция за бъдещето.
