2023
В началото на 50-те години главният дизайнер на ГАЗ-21 „Волга“ Лев Еремеев успява да създаде автомобил с експресивен и елегантен външен вид. Оформлението му е силно подвластно на американската мода, която в този период е в процес на динамичнен преход от авиационна аеродинамика към ракетно космически мотиви. Ето защо, когато започва серийното производство на „Волга“ през 1956 г., нейният екстериор все още има много допирни точки с актуалните американски модели. Само три години по-късно обаче тя вече изглежда много по-тромаво и архаично в сравнение с тях. От друга страна, по съветските стандарти, може да се определи като много смела и необичайна, а нейното ниво като цяло превъзхожда всичко останало, произвеждано от местните предприятия. Тъй като по същото време и европейските стилистични тенденции се развиват с малко по-бавни темпове, „Волга“ намира добър прием на западните пазари на Стария континент.
В началото на шейсетте години обаче, нейната консервативна външност започва все ясно да се откроява и търговските партньори на Запад са принудени да предприемат съответните мерки. Най-много внимание е отделено на радиаторната решетка, която дори и при серийните изпълнения търпи известна критика. При първия предсериен вариант, предложен от Еремеев, радиаторната решетка представлява щампован стоманен лист с вертикални прорези, който впоследствие е отхвърлен. Дизайнът на първите заводски партиди, който се отличава с хоризонтална лайстна и петолъчка в средата, е въведен по настояване на маршал Жуков и председателя на МС на СССР Булганин, за да се придаде подчертана „партийна ориентация“ на автомобила. След „петолъчката“ все пак идва версията на Ермеев, а от 1962 до края на производството на модела вертикалните линии на решетката са запазени, но вече са по-тънки и повече на брой.
По същото време фирмата Scaldia, която е официален вносител на „Волга“ в Белгия, експериментира с няколко по-съвременни стилистични версии в оформлението на предната част, предназначени за западните пазари, като първата такава рестилизация е направена през декември 1960 г. от италианската фирма Ghia. По това време част от продаваните в Белгия автомобили „Волга“ започват да се оборудват с дизелови двигатели Perkins, Rover или Peugeot-Indenor, и Scaldia иска те да се отличават от стандартните изпълнения и на външен вид. В резултат на тази инициатива е направена малка серия, която е лансирана на пазара под името Volga-Ghia. Година по-късно заводските дизайнери на ГАЗ също предлагат вариант за цялостно модернизиране на предната част на автомобила, по подобие на „Чайка“, но идеята не е възприета.
След това са направени още няколко опита за осъвременяване на ГАЗ-21, като основната причина за това е, че производството на неговия принципно нов наследник ГАЗ-24 е предвидено да започне едва в началото на 70-те години. Един от малкото случаи, в които процесът на рестилизация е доведен до ниво на действащ прототип, е през 1965 г. През април същата година младият дизайнер от НАМИ Едуард Молчанов предлага интересна, стилна и много изчистена визия за четвъртата генерация на ГАЗ-21, чието серийно производство обаче по неясни причини не е одобрено от заводското ръководство. След този и много други неуспешни опити за практическо приложение на своя талант, Молчанов решава да се пренасочи към самолетостроенето, където участва активно в оформлението на корпусите на хеликоптерите Ми-8 и Ми-24. Интересен фрагмент от неговата биография е, че в периода, в който работи за ГАЗ, МЗМА и други автомобилни предприятия, Молчанов получава неколкократни оферти да постъпи на работа в Ghia. Защо не се е възползвал от подобна възможност, е ясно за всички.
