ЗАЗ 968 М: 45 години от последното преправяне

1701
2025

Многократното преправяне на морално остарели автомобилни конструкции е добре отработена през годините практика на източноевропейските производители.

В края на 1979 година на същия принцип в Запорожкия автомобилен завод „Комунар“ започва производството на модер­низирания ЗАЗ 968 М. Неговият силует като цяло не се различава от предходния модел 966, усвоен през 1966 г., който на свой ред силно наподобява като дизайн и компановка някои по-стари западни коли със заден двигател, и особено NSU Prinz 4 от 1961 г.

Основните външни промени по каросерията се откриват на три места. Предната част е по-изпъкнала, а през средата й минава декоративна черна ивица, като фаровете остават кръгли, но гривните им вече са изработени от пластмаса и боядисани в черно. Старите кръгли светлини отзад са заменени с модерни правоъгълни блокове (с габарити, мигачи, сто­пове, светлини за заден ход и светлоотражатели), а големите въздухозаборници на задните калници са заменени с дискретни вертикални отвори. Броните са покрити с гумена лента, а в двата им края са поставени пластмасови накрайници.

Въздухът за охлаждане на двига­теля постъпва през решетката, изрязана в лявата част на задния капак, както и през отворите на задния десен калник, след което минава около въздушния филтър, обтича горната част на двигателя и излиза през отворите на левия заден калник. Вентилаторът вече е пo-безшумен и по-мощен, променена е и циркулацията на въздуха в моторния отсек. През про­цепите в задния капак вентилаторът засмуква охлаждащ въздух и го по­дава към цилиндрите. Въздух се засмуква и през отвора зад регистрационния номер, който на свой ред има две положения – лятно и зимно. През зимата и двата отвора – зад номера и на капака, се затварят, като въздухът може да се засмуква само през специална ниша в кожуха на вентилатора, която през лятото се затваря.

Полезният обем на багажника, е чувствително увеличен в резултат от по-изпъкналата предна част между фаровете и преместването на ин­струментите в купето, а резервното колело при двигателя. Кормилната  колона е обезопасена, а дъното и стените на багажника са покрити с гума. Вътрешната част на средните колони е покрита с пластмаса, под таблото е монтиран малък рафт за поставяне на дребни предмети, а огледалото за обратно виждане е по-голямо. На кормилната колона са монтирани превключватели от ВАЗ за фаровете, мигачите, чистачките и пръскалките. Плоскостите на педа­лите за газта и спирачката са изравнени, според актуалните изисквания за безопасност. Задната седалка е по-удобна и е оборудвана с нови подлакътници. По-малката чанта с инструменти вече стои под седалката на водача, а по-голямата се намира под задната седалка.

Двигателят на модернизирания ЗАЗ остава непроменен – V4 с принудително въздушно охлаждане, работен обем 1198 куб. см и степен на сгъстяване 7,2:1. Развива максимална мощност от 41 к.с. при 4200 – 4400 об/мин. Предавателната кутия е четиристепенна, синхронизирана. Окачването е незави­симо на четирите колела, като отпред е торсионно-пружннно, а отзад – пружинно. Максималната скорост на автомобила е 118 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 38 сек. Един от забавните акценти на арматурното табло е километражът, разграфен до…160 км/ч.

Производството на ЗАЗ 968 М приключва през 1994 г., близо три десетилетия след неговия дебют.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин