2024
Сигвард Бергрен не е доволен от нищо, което се предлага на автомобилния пазар в Швеция в началото на 50-те години, и затова решава сам да си направи кола.
Той е известен с разностранните си интереси, които варират от литературата и пътешествията до техниката и автомобилните състезания, а едно от любимите му занимания е свързано с решаването на сложни инженерни задачи (така например през 40-те години на миналия век, когато е трудно набавянето на бензин поради военните ограничения, той оборудва една моторна лодка с велосипедни педали).
През пролетта на 1951 г. Сигвард Бергрен е обсебен от идеята да конструира собствен автомобил с необичайна форма и функция, а крайният резултат от неговата ексцентрична идея е дълго аеродинамично туловище, наподобяващо самолет без крила с голяма перка на гърба и два гигантски отвора за всмукване на въздух отстрани. Двигателят е разположен отзад, шофьорът се намира най-отпред, в непосредствена близост до панорамното стъкло, а седемте пътника стоят на тъмно, защото за тях не са предвидени странични стъкла. Единствената врата на автомобила е като на самолет, и също толкова неудобна и крива, поради което влизането не става толкова лесно. Според първоначалния замисъл обаче, основните пътнически седалки трябва да бъдат само две, докато тъмното пространство отзад е предназначено за две легла, тъй като идеята е с тази кола да се пътува до Африка. Сигвард Бергрен казва, че това е кола на бъдещето, но тя всъщност изглежда по-скоро като праисторическо чудовище.
Интересното е, че при създаването на проекта дори са направени изследвания във въздушен тунел и така аеродинамичната форма е прецизно изчислена. Окончателните размери на автомобила са: дължина 6.20 м, ширина 2.15 м и височина 1.54 м, а теглото е около 2 тона. Масивното туловище е монтирано върху удължено шаси на таксиметров Dodge от 1939 г. и според първоначалния проект е трябвало да се оборудва с двигател с 300 к.с., така че да може да се движи с над 200 км/ч. В крайна сметка на мястото на оригиналния 6-цилиндров двигател с 60 к.с. е инсталиран двигател Ford V8 с мощност 100 к.с. Самият Бергрен казва, че не е имал намерение да създава високоскоростно превозно средство, а голяма кола, чиито експлоатационни разходи са по-близки до тези на компактните модели. И наистина при по-високи скорости автомобилът работи сравнително икономично благодарение на обтекаемата си форма. Бергрен монтира трансмисия за камион и сам проектира редуктор на предавката с повишена скорост. Въпреки масивните въздухозаборници от двете страни, които приличат на елементи от реактивен изтребител, охлаждането не е ефективно, и впоследствие се налага инсталирането на два електрически вентилатора, които се захранват от автобусен алтернатор.
Сигвард Бергрен няма намерение да предизвиква сензация със своя автомобил, а просто дава воля на въображението си. „Направих го само за мое собствено удоволствие, не поради друга причина“, споделя той. „Исках да се опитам да съчетая най-доброто от самолета с най-доброто от колата в една голяма просторна кола.“
