Завод, който вече не съществува

През тази година заводът на Opel в германския град Бохум щеше да навърши 55 години. За съжаление той вече не съществува - сградите са съборени, през една част от територията му минава магистрала, а някогашните паркинги сега са застроени с палатки и контейнери, приютили бежанци. Припомняме ви един репортаж по случай 50-годишнината на завода


30
мар.
2017

Ръцете му, покрити с бели ръкавици, минават по страничните прозорци, опипват всяка фуга, натискат вратите. Пръстите на Улрих Ингердисен не пропускат нищо, въпреки че той разполага с няколко секунди за всеки автомобил тук на конвейера за краен монтаж. 56-годишният мъж напасва вратите в завода на Opel в Бохум, и току що е усетил малко ръбче по тази Zafira. „Оттук ще свири вятърът“, казва Ингердисен и намества вратата. Малко преди промените в ГДР през 1989 г. той преминава на работа от Wartburg в Opel.

Сега в живота му отново е настъпил повратен момент. След няколко дни човекът с летящите пръсти вече няма да работи тук. Той напуска – по програма за обезщетяване. „Не знам защо искат да се отърват от мен“, казва тъжно мъжът от Тюрингия. Ингердисен постъпва както много други – тръгва си, преди да си е тръгнал Opel. Все още 3500-те работници от някогашните 20 000 са заети с производството на старата и новата Zafira, както и предшественика на актуалната Astra за експорт, или казано иначе по 704 автомобила на ден, на три смени. Шансовете на Бохум да произвежда следващото поколение на Astra обаче не са добри. Фабриките на Opel отдавна водят ожесточена борба за производството на  Astra J, която ще бъде на пазара от 2015 г. Общото натоварване за всички заводи е около 75 процента. Компактният автомобил и преди всичко неговият предшественик Kadett винаги са били символи на завода в Бохум, но от 2009 г. се произвеждат в Рюселсхайм, в английския Елмер Порт и в полския град Гливице. Загубата на флагмана е така да се каже началото на края. Споразумението между профсъюзите и концерна-майка на Opel General Motors (GM) изключва до 2014 г. уволнения, както и затваряне на заводи. Какво ще стане обаче след това – никой не знае, най-малко самият персонал. „Живеем година за година, не можем да планираме нищо“, казва Гунтер Мюленберг. 50-годишният работник на конвейера разказва за свой колега, който от няколко години отлага покупката на нова кола. Накрая сигурно ще си купи Hyundai или Kia. Тъй като са по-евтини. Карл-Hанс Пасман мръзне на една бензиностанция, която се намира между затвора и стадиона на VfL Bochum. Той дава на завода още седем години – „максимум“. Пасман клати глава. „Нито един Opel“, казва 70-годишният мъж и поглежда към десетките Hyundai, Ford и Kia, които зареждат. „Навремето хората в Бохум се срамуваха, когато караха кола на чуждестранен производител, а днес евтините автомобили се считат за интелигентен избор“, казва пенсионерът. През 1962 г. той започва работа в Opel, след пет години е повишен в длъжност. През 80-те години Пасман става отговарящ за качеството ръководител в завода в Сарагоса, а през 1986 г. се връща  като шеф в завода на Рур, а през 2008 г. помага за старта на Insignia. Дори и днес – осем години след пенсионирането си – може да сглоби сам един Opel. „Запознат съм с всяка стъпка от производствения процес.“ Пасман харесва стария слоган „Opel, надеждният“. Стара германска добродетел, която за съжаление има второстепенна роля за GM. Първоначално Opel щеше да бъде продаден на производителят на части Magna Steyr, но след това нещата пропаднаха. Американците си променят мнението всеки ден и затягат все повече колана. Персоналът на завода в Бохум се свива до 3500 души. Оздравяването едва е приключило и от GM изискват нови съкращения. В далечния Детройт Opel се счита за регионална марка, която не е важна за американския, далекоизточния или индийския пазари. „Ако продължавам да се отнасям със служителите си като GM, бързо ще хлопна кепенци“, казва Бьорн Харменинг, шеф на дилъра на Opel Emil Pieper KG. За разлика от много производители на автомобили някогашният адвокат по правата на човека не държи служители на почасова работа. Малко преди края на работното време  модерният сервиз е препълнен – почти на всеки подемник има автомобил.  Дилърът продава между 200 и 240 нови автомобила всяка година, както и 200 употребявани. В Бохум всеки четвърти нов автомобил е Opel, а в цяла Германия през 2011 г. пазарният дял е 8 %.  Харменинг е третото поколение шеф на близо 100-годишната семейна фирма. Преди 5 години юристът заменя живота си на съветник в германския парламент в Берлин за шефското място във фирма Pieper. „Щеше да е жалко, ако заради липсата на наследник семейната фирма преустанови съществуването си“, казва той. „Актуалните новини за завода в Бохум отново идват в неподходящо време“, казва Харменинг. Неясното от години бъдеще води до това, че клиентите се отдръпват от марката. Продажбите намаляват, а дилърите фалират. Така се стига и до празни изложбени площи. Като в  City Center Херне. Всички площи там стоят празни, а единствените останали там са един бар, един супермаркет и една игрална зала. Хилмар Борн е застанал до своя стар Opel Diplomat и гледа един мъж, който бута празна пазарска количка. Шефът на частния музей на Opel в Херне използва безплатно празните магазини. Така търговския център не изглежда толкова пуст. Борн има възможност да държи своите олдтаймери на сухо и топло. Печеливша ситуация в годините на криза. Хилмар Борн помни търговския център от времето, когато тук жителите на Херне са излизали с пълни колички. Както и строителната площадка на завода на Opel. „Тогава бях на осем години“, казва мъжът с шапката. Никога не е работил в Opel, „тъй като никога не се е стигнало до това“. В едно старо хале освен музея той държи и работилница за класически автомобили, притежава и купища от всякакви резервни части. В момента телефонът звъни и един клиент търси датчик за нивото на горивото за Opel P4 от 1932 г. Борн обича старите автомобили с малък пробег, които поддържа. Той е пазител на традицията.

Още по темата

Card image cap
Silver State Classic Challenge: С 350 км/ч през пустинята

30
ное.
2016

На магистрала в Невада веднъж в годината американците си играят на „германски аутобан“. Те се надпреварват като луди със своите автомобили

Card image cap
Светещите камиони на Ишиномаки

26
февр.
2016

Японските украсени камиони Decotora водят двойствен живот. През деня някои от тях работят здраво. А след залез-слънце празнуват

Card image cap

В последния брой:

Архив >