2017
Хокенхаймринг е заспал зимен сън. Трибуните са празни. Електричеството и водата в боксовете са изключени. Леденият северен вятър търкаля една пластмасова кофичка по празните сервизни помещения. Изведнъж се чува рев на двигател. Четирицилиндровият агрегат крещи своите децибелни химни из арената на световния шампионат – нови обиколки, нов късмет. Това „нещо“ звучи като най-нормален Golf с пробит ауспух. Не, по-скоро като Golf без ауспух. Досадно шумно вместо як спортен звук. Но това наистина е Golf. Golf, който след 22 години отново се появява под светлината на прожекторите. Един забравен герой на 80-те години. Volkswagen е баща на много световни шампиони. „Костенурката“, Golf, Transporter – рекордьори по брой произведени екземпляри. Но този тук дълго време бе игнориран от VW. Паркиран в един тьмен ъгъл в завода, прашасал, забравен.
Един ден неговата празна обвивка бе отново намерена и я избутаха до музея. Там шампионът трябваше да свикне с пренебрежителните погледи на посетителите – някакъв си Golf II, какво толкова? Господата от VW разпознаха потенциала на този Youngtimer малко късно, но все пак навреме. Golf… моторни спортове… имаше такова нещо… май още пазим един такъв? И така се реши, Gоlf-ът за рали да бъде върнат към живота. Днес той отново реве – единственият двукратен световен шампион в историята на Volkswagen (преди Polo R WRC, разбира се). Петер Дикман не е човек, който обича да изразява чувствата си. Той трезво проверява новата техника, анализира, критикува и дава съвети. Механиците се вслушват в думите на стария професионалист. Кой , ако не световният шампион от 1986/1987 г. знае най-добре какво е било усещането от този автомобил навремето? Натискаме съединителя, включваме на скорост, даваме газ – Петер Дикман максимално развърта двигателя с по два клапана на цилиндър, включва следващата предавка.
Шумът е оглушаващ. Все едно пилотът на Golf и аз сме застанали до двигателя на излитащ Airbus. Петер ми крещи нещо. Какво0000? Едва под 5000 об ./мин успявам да доловя откъслечни думи. Имало някакъв проблем с гумите. 20-годишни, напълно втвърдени , никакво сцепление. Ясно. Днес Петер, междувременно навършил 65 години, търгува с разговорни уредби за моторните спортове. Никак не ни е трудно да се досетим как му е дошла тази идея. Golf-ът прелита през завоя Закс, при навлизането във виража Аджип задницата му леко поднася, след което, въпреки недостатъчното сцепление, се понася към старт-финала. Небрежно, но завладяващо бързо и прецизно опитната рали „лисица“ управлява по пистата стария Golf. Да, сега всичко е наред. Да се връщаме в бокса. И докато механиците отново проверяват всички снстеми Петер Дикман ни разправя за едно време.
Все едно е било вчера. 1987 г., сафари рали „Кения “ – 5000 километра смъртоносен груб макадам (може да си счупите крака , като слизате от колата), въпреки това Golf-ът изпреварва Валтер Рьол с Audi quattro. Рали „Швеция“ 1987 г. – минус 35 градуса, счупен маркуч на охлаждането, моторът издържа. Рали „Акрополис“ 1986 г. – задното колело с е откъсва, три специални етапа на „три крака“ – и то без никакви спирачки. Рали „Бряг на слоновата кост “ – до линията на прозорците във вода, чистачките не работят, въпреки това успяват да изпреварят цялата мощ на автомобилите с двойно задвижване . Това е единствената пълна победа на Golf. Този Golf започва състезателната си кариера през 1986 г. с шведския пилот Кенет Ериксон и втори пилот Петер Дикман, в група А на близките до серийното производство рали автомобили. През 1987 г. със същия екипаж в класа на автомобилите със задвижване на една ос.
В памет на Петер Дикман (1994-2015)