Е-класа на старо: внимание, ръжда!

Прочутият модел от среден клас на Mercedes е надежден и дълготраен автомобил, но за съжаление е известен и с предразположението си към корозия...


8
дек.
2017

За срам на щутгартския производител , още през 2001 г. Е-класата, популярна сред мнозина с вътрешнозаводското си название W 210 (година на производство 1995- 2003), бе „заловена“ от AUTO BILD да ръждясва… Корозията бе намерила пролуки в защитата и бе започнала да атакува както рамките на стъклата, така и дъното на каросерията и носещата греда на двигателя. Добрата новина е, че Mercedes веднага реагира адекватно и до ден-днешен отстранява щетите от корозия за своя сметка. Разбира се, това може да се очаква само при автомобили, радващи се на достатъчно внимателно и грижливо отношение от страна на собствениците си…

Като у дома… Работното място на водача е безупречно, а многофункционалният волан се предлага серийно от 1999 г.

Хубавото в случая е, че повечето от стопаните на Mercedes са именно здравомислещи хора, които желаят при препродажба да си възвърнат максимална част от значителното първоначално вложение в придобиване на возило от престижната марка. Този стремеж се отразява положително на нивото на поддръжка на автомобилите, но често води и до парадокса, че цените на предлаганите от частни лица екземпляри често са по-високи от тези при професионалните автомобилни търговци.

Невидима заплаха. Корозията в леглото на резервното колело се забелязва едва след
отстраняване на покривалото.

В същото време всеки потенциален купувач на употребявана Е-класа трябва да е пределно наясно с факта, че тя не е евтино удоволствие – особено в комби-варианта Т. На германския вторичен пазар под ниво от 5 000 евро могат да се открият единствено зверски експлоатирани екземпляри с пробег около и над милион километра. При това подобни многоцифрени показания изобщо не са рядкост – вярно е, че истинските „милионери“ не са чак толкова много, но често могат да се срещнат возила с пробег между 250 000 и 500 000 км. В това отношение W 210 прилича на предишния, станал междувременно легендарен модел и очевидно е сред любимците на хората, които пътуват много и ценят ниските експлоатационни разходи.

ВИЖТЕ ОБЯВИ ЗА MERCEDES E-КЛАС В НАШАТА ОНЛАЙН БОРСА

Метално-гуменото съединение на карданния
вал се разхлабва и започва да трополи при
рязко подаване и отнемане на газта.

Техническото изпълнение на Е-класата е солидно, а автомобилът не се нуждае и от особено сложна поддръжка. Капиталоемките за подмяна ангренажни ремъци липсват, пък и общо четиринайсетте двигателя в гамата на Т-модела (с изключението на агрегата в АМG-версията) не се нуждаят от специални и скъпи моторни масла. Техниката се държи стабилно при всички модификации на голямото комби, като повредите по двигателя са на практика непознати.

Хидропомпите на предните напречни носачи протичат и започват да хлопат.

Повреди в редки случаи се наблюдават единствено при петстепенния автоматичен предавателен механизъм на модели с година на производство 1997 и 1998. Но и в този случай става въпрос по -скоро за изключение от правилото, тъй като не трябва да се забравя, че почти 80 % от представителите на Е-класата се поръчват с автоматична трансмисия… По принцип ние също бихме ви препоръчали да се насочите към версия с автоматик – не само заради неособено прецизната работа на ръчния механизъм (петстепенен до месец юни 1999 г., след което заменен с шестстепенен), а поради създаващата все повече проблеми с нарастване то на възрастта на автомобила хидравлична система за задействане на съединителя.

Натрошените и свободно кандилкащи се вътрешности на катализатора понякога се превръщат в изключително дразнеща „дрънкалка“

По-често срещано явление е износването на елементите от ходовата част. За разлика от по-ранни модели, при които ядове създаваше задният мултилинк-мост, в този случаи недостатъци се откриват при предното окачване – ябълковидните съединения на кормилните щанги са недооразмерени, а хидравличните тампони на долните напречни носачи протичат и водят до възникванеане на хлабини. В резултат на всичко това, основният преглед и евентуалната подмяна на износените елементи по предното окачване се налага най-късно след пробег от 150 000 километра. На някого този срок може да се стори прекалено кратък, но не бива да се забравя, че нерядко окачването на други престижни возила от марките Audi, ВМW и VW успява да издържи само една трета от това разстояние…

Кормилните щанги са недооразмерени – често явление при тях са преждевременно възникващите
хлабини в ябълковидните съединения.

Затова пък типичен за модела на Mercedes недостатък са непрекъснато изгарящите крушки на на предните светлини. Често се случва специалните (и скъпи) халогенни крушки за габаритите да издържат едва по няколко месеца. Макар и чувствително по-незначителен, този проблем е не по-малко скандален от „издънката“с корозията и ни най-малко не се смекчава от факта, че чак до преустановяването на производството на W 210 в началото на 2003 г. Mercedes уверяваха непрекъснато, че са овладели досадните неприятности с крушките…

Именно ръждата по рамката на стъклото
навремето привлече вниманието на AUTO
BILD и доведе до по-целенасочени изследвания
и сериозни разкрития при „четириоката“ Е-класа.

Честите повреди на крушките на предните
светлини е изключително досаден проблем.

Турбодизеловите CDI-агрегати са надеждни и удобни за поддръжка, но работят малко неравномерно въпреки системата за директно впръскване Common-Rail.

 

 

Още по темата