За разлика от многото производители, които тепърва започват по спешност да оборудват дизеловите си модели с филтри за твърди частици, японската компания предлага дизеловата версия на Avensis с филтър за сажди от две години насам. Нещо повече – двулитровият мотор се предлага серийно и с т. нар. „NOx-катализатор“ за намаляване на азотните окиси в отработилите газове. Единственото, с което този двигател не можеше да се похвали, беше мощността от едва 116 к.с.
От юли обаче на европейските пазари ще излезе моделът Avensis с 2,2-литров турбодизелов агрегат, разполагащ с много по-впечатляващите 177 к. с. и максимален въртящ момент от 400 Нм. Обещанието на Toyota е средният разход на гориво на тази версия да бъде малко над 6 л на 100 км, а нивата на вредните емисии да са чувствително под границите, поставени от еконормата Euro 4 – с 50 % под изискванията за съдържание на азотни окиси и с 80 % под нормата по отношение на саждите. С тези си показатели в момента новият 2.2 D4-D D-CAT на Toyota може спо
койно да се кандидатира и да спечели титлата „най-чист дизелов двигател на света“.
Първите ни впечатления от двигателя са свързани преди всичко с неговата изключително тиха работа и забележителния му въртящ момент. Avensis демонстрира мощ в излишък непосредствено над границата на празните обороти и може без проблеми да се движи на трета предавка и скорост от 25 км/ч без водачът въобще да докосва педала на газта. При движение по магистрала наличието на шеста предавка може лесно да бъде забравено, тъй като Avensis постига 210 км/ч на пета и без напрягане при около 4500 об./мин, което е много добро постижение за дизелов агрегат. При използване на шестата степен на трансмисията новият модел все така спокойно продължава още малко нагоре, достигайки максимума при 222 км/ч. Неразбираема остава само липсата на автоматична предавателна кутия, която несъмнено ще допадне на кандидатите за комби-модификацията на дизеловия Avensis.
Настройката на окачването на новия модел може да бъде класифицирана към спортно-стегнатите. Резките, къси неравности по платното се усещат ясно, но като цяло комфортът на возене е напълно приемлив – също както качеството на изпълнението, ергономията и вида на използваните във вътрешното обзавеждане материали.
