2022
С въвеждането на Група Ц (Group C – определена от ФИА през 1982 г. и премахната десет години по-късно) изискванията в автомобилния спорт стават толкова сложни, че за конструкторите в СССР става почти невъзможно да предложат автомобили, които поне отчасти да се конкурират със световния елит. До този момент има някои серийно произвеждани съветски модели със силно форсирани двигатели и вносни компоненти, които се изявяват сравнително добре в световния рали шампионат, но към 1987 г. година тази територия е почти изцяло превзета от специално конструирани за целта автомобили. Те запазват марката и модела на фирмата производител, както и някои отличителни елементи от външния вид на серийните образци, но на практика са доста по-различни от тях. Условието за официална регистрация на специален спортен автомобил в Група Ц е изработването на серия от 400 (по-късно 200) автомобила за 12 последователни месеца, което не е по силите на съветския автопром.
Първите опити на СССР за навлизане в тази категория са направени от ВАЗ още през 1984 и 1985 г. с три състезателни прототипа, които се превръщат в основа за изработването на първата експериментална серия от така наречения ВАЗ-29081 с централно разположен двигател. Скоро след това са направени и някои подобни опитни образци във Вилнюс и Талин, а малко по-късно такива автомобили са проектирани в заводите на ЗАЗ и АЗЛК. По същото време обаче, след серия от тежки инциденти Международната федерация по моторни спортове (FISA) повече не допуска за участие автомобили с мощност над 300 к. с. (221 кВт). По този начин амбициозната серия от интересни съветски прототипи става напълно безполезна още преди да получи възможност да демонстрира своя потенциал в реални условия на международната сцена. От друга страна, в техническите изисквания на съветската Федерацията за автомобилен спорт е запазена група А5, която позволява участие в състезания на несерийни автомобили и автомобили с всякакви конструктивни изменения.
Освен това по същото време нараства броят на международните състезания в екстремни условия по маршрути с сложност, където се допускат специални автомобили, направени в единични бройки (например Париж-Дакар). Въпреки това обаче по ред причини от комплексен и субективен характер по-нататъшната разработка на подобни атрактивни машини е преустановена. Ето и някои от основните характеристики на тези амбициозни прототипи от времето на Перестройката, представени в хронологичен ред според годината на създаване:
ВАЗ-29081/29084
През 1986 г. в Естония са направени успешни тестове на рали автомобил, създаден на базата на ВАЗ-2108 (впоследствие обозначен като 29081). Лекият 860-килограмов хечбек е оборудван с 1,6-литров централно разположен двигател от ВАЗ-2103 с два хоризонтални карбуратора Weber, благодарение на което мощността е увеличена до 150 к.с. Година по-късно се появява версия с двойно задвижване Rally 4×4 (с цифров индекс 29084), която е с 30 килограма по-тежка от 29081. Било е планирано създаването на прототип, чиято максимална мощност да бъде увеличена до 300 к. с., но идеята не е реализирана.
ЗАЗ Таврия ERF-Mobile
Преди 1989 г. Естония се обособява като център за производство на най-радикалните спортни автомобили в СССР. През 1986 г. благодарение на автомобилния спортен клуб клуб ERF (съкращение от EstReklamFilm, защото освен с коли, членовете на клуба се занимават и със заснемане на телевизионни реклами) е създадена първата състезателна Таврия с централно разположен двигател или по-точно „черупка“ от Таврия, изработена от стъклопласт в комплект с пространствена тръбна рамка.
Пред задната ос на автомобила е монтиран двигател от ВАЗ-2106 с мощност 140 конски сили. Колата е създадена с оглед на евентуално участие в Група Б, но след нейното елиминиране от ФИА в края на 1986 г. от съображения за сигурност, автомобилът има само няколко инцидентни изяви в местния рали шампионат. Дълго време след това той се намира в частна колекция, но впоследствие е откупен от Естонския музей на моторните спортове (MOMU), след което е реставриран и вече е част от експозицията.
Лада 2108 EVA
Лада 2108 EVA е единственият съветски автомобил, който в средата на 80-те години може да ускори от 0 до 100 км/ч за по-малко от 7 секунди и развива мощност от 270 до 350 конски сили. Прототипът, който е създаден през 1987 г. по идея на Стасис Брундза е със задно задвижване и централно разположен турбокомпресорен двигател и е смятан за сериозен конкурент на Lancia в Група Б. Разработката му обаче започва малко късно – докато през 1987 колата все ще стартира само в местни надпревари, на които се тества за повишаване на надеждността и подобряване на управлението, максималната мощност на тогавашните участници в група Б се увеличава почти двойно, до 500-600 к. с., а задвижването на четирите колела е въведено навсякъде без изключение. Скоро след това Група Б е отменена и плановете за участие на EVA в световния рали шампионат не са осъществени. Днес два от направените прототипи се намират в автомобилния музей във Вилнюс, създаден от Стасис Брундза.
Алеко 141CR
През 1988 г. в СССР е направен още един атрактивен рали автомобил, проектиран в завода на АЗЛК. Както в случая с Таврия, така и тук допирните точки с оригиналния Москвич-2141 са сравнително малко. Стъклопластовата каросерия е монтирана на пространствена тръбна рамка, а централно разположеният двигател е УЗАМ-412, чиято мощност е увеличена до 175 к. с. Автомобилът е създаден за съветската Група A5, където се разрешава участието на почти всички автомобили с работен обем до 2 литра, но поради сложната ситуация в страната, както и в самия завод АЗЛК в края на 80-те и началото на 90-те години, е направен само един екземпляр от това атрактивно купе, чиято максимална скорост надвишава 200 км/ч.
