2023
В началото на 90-те години Албания има малък дълг към България, който е свързан основно с продажбата на електроенергия. Към погасяването му е включена и бартерна
сделка за експорт на малка серия микробуси „Чавдар“ 5С. Те се отличават със специално преработена по изискване на албанците задна част, която е съвсем права, липсва задно стъкло, отзад е добавена двукрила врата, а седалките са намалени от 16 на 8. Микробусите са били предназначени за експлоатация от служители в албанските електростанции, повечето от които се намират в по-недостъпни планински райони.
Ето какво си спомня от този период един от специалистите на завода инж. Слави Боев, който участва в групата по транспортиране на микробусите:
„Заедно с партидата микробуси, закарахме до Албания и много резервни части за тях. Пътувахме с няколко колеги от ЗАН „Преслав“, тъй като освен микробусите, там беше доставена и малка серия камиони „Преслав“ с кабина „Чавдар“. Когато стигнахме в Тирана, шофьорите на електроразпределителните дружества си взеха микробусите и си ги откараха, а ние останахме с цял куп резервни части и само един сервизен микробус „Чавдар“ LC51, с който дойдохме. Той не можеше да побере всички части и затова помолихме албанците да ни дадат временно един от техните чавдари, за да натоварим останалите части и да можем да ги транспортираме до съответните сервизни бази. Те ни оставиха един, който все още беше с транзитните номера от България и не беше регистриран в Албания. Предният номер беше от вътрешната страна на стъклото, а задния отвън, на мястото, предназначено за тази цел. Някъде по пътя обаче той е изчезнал и привечер бяхме спрени от моторизиран албански милиционер с мотоциклет Moto Guzzi (тогава повечето от местните пътни патрули вече бяха оборудвани с такива италиански машини). Той ни каза, че за липсващия номер трябва да платим глоба, която, изчислена на базата на албанските леки (така се казва местната валута) възлизаше на колосалните 700 долара (при положение, че тогава месечната заплата в Албания беше някъде около 35 долара). След това ни прибра документите, без които нямаше как да напуснем страната… Ние не можехме да се разберем с милиционера на никакъв език и добре, че по някое време около нас се събра група деца, едно от които говореше малко македонски и влезе в ролята на преводач. В крайна сметка успяхме да му съберем към 70-80 долара и ни пусна. Всичко това стана през ноември 1992 г. Спомням си за това, тъй като точно по същото време, в което преминахме българската граница, чухме по радиото за оставката на правителството, която беше подадена от Филип Димитров на 20 ноември…
