ЕДНО РАЛИ-ЧУДОВИЩЕ В ГРАДСКАТА ДЖУНГЛА

От пустинята победителят от VW се озовава в непознат терен – големия град. Единственото нещо, което може да спре Race Touareg са неговите размери


18
мар.
2017

“Обръщай!” Мъжът с шапката прави знак с ръката и казва: “Много си широк, мой човек!” Аз съм ядосан и след малко ще побеснея. Карам суперизвестен автомобил, истински шампион, а този тип не ни пуска. Човекът обаче не е фейсконтрол пред някой нощен клуб, а стои пред входа на тунела на река Елба в Хамбург. А в този широк 1,90 м модел важат съвсем различни правила. Просто съм прекалено широк. Или иначе казано моят VW Race Touareg – победителят от легендарното рали Дакар – е широк над двама метра от огледало до огледало. И не се побира.

Трябва обаче да предвидиш, че като рали-икона и високотехнологичен прототип, ще имаш затруднения в големия град. RT2 (официалното име на Race Touareg II) вече два пъти е печелил маратонското състезание. Успешно е преминал през скалистата долина Каламучита и е изминал най-бързо пустинята Атакама. Един суров тип, който за AUTO BILD трябва да се докаже на съвсем различен терен: в града, по настилката за красивите SUV-ове и облагородените всъдеходи. Още първото упражнение ме изпотява здраво: обръщане на посоката между автобуси с туристи и чакащи таксита: истинско мъчение!  Назад не виждам нищо, а секвенциалната трансмисия превключва непрецизно. Диаметърът на завиване: според мен е цели 100 метра. Не им ли се налага на пилотите да обръщат в пустинята? Няма значение, който изминава 16 мъчителни дни по време на ралито и етапи от по 796 км с максимално темпо, може да има затруднения с маневрите в града. Въпреки, че шареното чудовище може да бъде карано по нормални пътища. В жабката, където иначе има пътни карти на Чили и Аржентина, намирам документи – тестов автомобил, клас на вредни емисии: неизвестен. Талонът показва, че VW не са преоборудвали сериен модел за пустинния Touareg. Ръчно изработеният офроуд-автомобил няма нищо общо с комфортния SUV.

Двигателят обаче е стар познайник: турбодизеловият агрегат от

Touareg R5 TDI. Всъщност приликите се изчерпват с броя на цилиндрите. Вместо да работи култивирано и сдържано като серийния TDI, машината с двустепенно турбопълнене на  RT вдига доста шум. Ръмжи, бучи, тътне и гъгне още на празен ход като стадо камили. Освен това моторът вместо с приличните  174 има нервните 300 к.с., като вместо 400 Нм има двойно по-голям въртящ момент.

Добре, RT, разбрах. Спокойното пътуване из града не ти е в кръвта, затова поемаме по пътя към пристанището. Тук искам да изпитам предела на изминалия дълги разстояния VW. На какво може да издържи един толкова стабилен и здрав всъдеход? Минавам с едното колело през края на едно островче. Нищо! Чува се леко раздрусване, а останалото се поглъща уверено от дългия 250 мм ход на пружините. Остават черни ивици по белия бордюр и клатещи глави колоездачи.

Може би ще накарам машината на се изпоти при старта от светофара. Глупости. Който е трениран да потегля с пълна газ на 50  градуса на сянка, едва ли ще се изпоти между две кръстовища. Освен това TDI двигателят разполага със специално допълнително охлаждане, а разпръснатите из средната конзола превключватели задействат мощна струя въздух, диференциалите, интеркуулера и водното охлаждане.   След това на Touareg му се налага да премине през пясъка на брега на Елба. Това не е никакво сложно препятствие за синия автомобил – точно три блокиращи се диференциала помагат на модела да се справи с всички видове терени. Не, Хамбург не може да предложи нищо, което да спре RT II. Най-много пазачи на тунели.

Още по темата

Card image cap
i20 R5 с финални настройки във Франция

9
авг.
2016

Екипът на Hyundai Motorsport прекара четири дни в каране по асфалт във Франция, за да настрои новото поколение i20 R5 и да тества надеждността на двигателя

Card image cap

В последния брой:

Архив >