2025
Малко известен факт е, че Alfa Romeo има официален представител в България още от 1936 година, но поради различни обективни и субективни причини до началото на войната у нас са продадени само единични екземпляри на италианската марка, предимно камиони.
Най-славният, макар и краткотраен период от време за Alfa Romeo в социалистическа България, е в края на 60-те години, когато въпреки че марката не се продава официално (по разбираеми причини), тя добива голяма популярност благодарение на някои наши автомобилни състезатели, като Роберт Кюркчиев и, разбира се, на великия български футболист Георги Аспарухов – Гунди. Както тогава, така и много години по-късно обаче, Alfa Romeo се асоциира у нас единствено с леките си автомобили, които освен по спортните трасета на НРБ, често приковават вниманието на зрителите и в италианските филми, пускани по българските кина. Тогава все още малко хора знаят, че фирмената гама изобилства от много други интересни и екзотични модели като например многофункционалния Romeo лансиран преди малко повече от седем десетилетия под името Autotutto (универсален). Въпреки че е далеч от характерния имидж на фирмата, той се радва на завидно дълголетие и се произвежда близо 30 години, след което е заменен от аналогични модели на Fiat и Iveco.

Първата Alfa Romeo T10 Autotutto е представена на автомобилното изложение в Торино през далечната 1954 г. във версии фургон и микробус. Не след дълго гамата е обогатена с още много други изпълнения като ван с висок покрив, „Promiscuo“ (ван с допълнителни странични прозорци и задни седалки), училищен автобус, линейка, пикап, бордови камион, камион с двойна кабина и други. Отделно от това се предлагат и всевъзможни други разновидности, изработвани по поръчка от различни специализирани фирми.
Базовите модели се оборудват с редови четирицилиндров двигател Alfa Romeo Twin Cam с работен обем 1290 куб. см, мощност 37 к.с. и максимална скорост 97 км/ч (който между другото по-късно е внедрен в Giulietta Berlina). Като опция се предлага вариант с двуцилиндров двутактов дизел с компресор, чиято мощност е 30 к.с., а максималната му скорост е 75 км/ч.

През 1966 г. е представена актуализирана версия на първата генерация на модела, която се отличава с някои подобрения като хидравличен съединител и регулируема седалка на водача, но тя има съвсем кратък производствен цикъл от около шест месеца.
Между 1954 и 1966 г. са произведени общо около 23 000 броя, а през 1967 г. Autotutto е заменен от цялостно обновените модели Alfa Romeo F12 и A12, оборудвани с двигател Giulia (с което самостоятелното търговско название Romeo отива в историята). Предната част е актуализирана с по-широка хромирана мрежеста решетка, а мощността на 1290-кубиковия двигател с двa разпределителни вала е увеличена на 52 к.с.

През 1973 г. започва производството на нова версия с четирицилиндров дизелов двигател Perkins (4.108) с работен обем 1760 куб. см и мощност 50 к.с., който след 1976 г. се използва и при седана Giulia. Максималната му скорост вече достига 115 км/ч. Предните спирачки са дискови, а задните барабанни. С буквения индекс F се обозначават изпълненията фургон или ван, а с A лекотоварните камиони, докато числото 12 показва товароносимостта от 12 кинтала (1 кинтал = 100 кг).

Между 1967 г. и 1971 г. са налични и по-леките версии A11 и F11, които са с по-малка товароносимост и по-ниска мощност. През 1977 г. всички изпълнения са обновени с нова черна пластмасова радиаторна решетка, а хромираните емблеми са заменени със самозалепващи се стикери. Кариерата на универсалната Alfa Romeo приключва през 1983 г., като дотогава общото производство на всички модели и разновидности на A11, A12, F11 и F12 възлиза на около 17 300 екземпляра. Доколкото е известно, нито един от тях не достига до България.