След като се запознава със съпругата си, която учи в София, а той работи във Видин, двамата решават да се съберат да живеят заедно в общежитие. Тъй като няма работа, решава да потърси такава при вече навлизащите в България автомобилни фирми. В шоурума на Mazda зад хотел Sheraton му отказват надменно. Но той не се отчайва и продължава по бул. „Витоша“ към НДК. Случайно вижда малкото „магазинче“ на „Мото Пфое“. „Добър ден, имате ли работа за мен“, пита Влади. „Ако имате шофьорска книжка, заповядайте в новия ни комплекс в Зимния дворец“, отговарят вносителите на Ford. За щастие Влади разполага с такава още от 1985 година, учил се е да работи в най-големия ни тогава завод за автогуми във Видин, който за съжаление бързо прекратява производство след промените.
Връчват му гащеризон и ботуши, за да измива парафина от новопристигналите коли. През 1993 година в България има невиждан бум в търсенето на автомобили. „Продавахме над 200 коли на месец“, спомня си Влади. След само три месеца се издига до отговорник по техническата част. „Поддържахме по 80 автомобила в салона, хората буквално чакаха на опашка за коли. Сега звучи като приказка.“ За Влади работата е сбъдната мечта. Да бъде сред колите. Лично издава първото Ford Mondeo на стилист Капанов, шофира автомобила на собственика Карл-Хайнц Пфое, Ford Scorpio Ghia 2,9 Automatic, и обслужва стотици клиенти от Сърбия, които идват за коли чак в София. „Какво е това дизелица“, питат колегите му. „Крик“, смее се Влади, който е научил сръбски покрай гледането на белградската телевизия във Видин.
Скъпи спомени: снимка на Влади пред портала в Млада Болеслав и белите ръкавици, които са част от работното облекло във фабриката. Снимки на Skoda от AUTO BILD, също в рамки, красят стените на кафенето му
Отново във Видин, отваря кафене, в което работи и до днес. „В средата на 90-те кризата тук, във Видин, ни напъна зверски. Безработицата стремглаво растеше, всеки втори отваряше кафене или просто поставяше вендинг машина – пълен кошмар! Както по отношение качеството на кафето, така и на хигиената.“ Клиентите му намаляват или изпитват все повече затруднения. Владимир Димитров не вижда повече перспектива в родния си град, а отглеждането на двата му големи синове също изисква финансови средства.
През 2013 година приятели, които работят в завода на Škoda в Млада Болеслав, се обаждат, че там усилено се търсят работници. Влади решава да замине. Взема пари назаем и тръгва. „Първо изкарах курс за работата с инструменти и ориентиране в ситуацията в завода. Не знаех грам чешки, но благодарение на техническите ми познания и опита с хора в кафенето успях да се справя.“ Първите смени са кошмарни, въпреки че Димитров започва с най-леките операции на поточната линия.
След трудната раздяла с Млада Болеслав: не само котката Никита е щастлива, че Владимир Димитров е отново в България
Само за няколко месеца обаче Влади започва да се справя все по-добре както с работата, така и с чешкия език. „Безкрайно благодарен съм на колегите от Škoda, които ми протегнаха ръка, влизаха ми в положението и винаги ще останат в сърцето ми.“ Месеци наред Димитров работи на поточните линии, на които се сглобяват Škoda Octavia и Rapid, както и Seat Toledo. „Най-тежко е поставянето на окабеляването. Понякога сноповете от кабели за електрическата част достигат диаметър от Ф40.“ Влади полира фарове, монтира въздушни възглавници, шофира тестово автомобилите, щом слязат от конвейера. Но най-голямата му гордост е монтажът на кабелите на искрящосинията Škoda Octavia Scout, изложена през 2014 г. на щанда на автосалона в Женева.
На кръстопът: Владимир Димитров обича кафенето си, но и с удоволствие си спомня за приятелите, които продължават да работят в завода на Škoda
