2021
Още тогава беше обявено, че в допълнение към 100-те екземпляра на шосейната версия ще бъде разработен T.50 и за пистата. На 22 февруари 2021 г. беше представен греховно скъпият „Тracktool”, наречен T.50s Niki Lauda. Датата не е случайна – на нея е рожденият ден на легендарния ас Ники Лауда (починал през 2019), на когото е кръстен T.50s. Самият Мъри е бил близък приятел на Лауда. В края на 70-те години Мъри работи като конструктор в F1-отбора на Brabham. Когато през 1978 г. Лауда преминава от Ferrari в Brabham, австриецът успява да грабне победата в Андерсторп, Швеция – още в първия си сезон зад волана на „прахосмукачката“ Brabham BT46B. Проектираният от Мъри болид създава вакуум под пода си с помощта на турбина (Groundeffect) – и така машината „залепва“ към асфалта. Същата технология Мъри използва в T.50 и T.50s над 40 години по-късно.
За Мъри е много важно T.50s да бъде разглеждан не само като по-лека и по-мощна версия на T.50. За разлика от неговия гениален „пример за подражание“ в лицето на McLaren F1, при който състезателната модификация GTR е базирана на „уличната“, още от самото начало на разработката T.50 е замислен в две посоки на развитие: максимално опростената T.50 и радикалната състезателна версия T.50s Niki Lauda без хомологация за обществената пътна мрежа. Ето защо не е чудно, че пуснатият в серия от едва 25 бройки T.50s е с различен монокок, силно модифициран двигател и нова секвенциална скоростна кутия.
Голямо антикрило за T.50s
Освен това разликите в дизайна също са значителни. При T.50 Мъри умишлено се е отказал от огромно антикрило и твърде големи сплитери. Състезателната версия обаче е тотално различна: върху задницата е „кацнало“ огромно антикрило, по средата има перка с надпис Niki Lauda, значително по-голям дифузьор и XXL преден сплитер. Разбира се, основната отличителна черта, е 400-милиметровата турбина. Сумарно състезателната машина трябва да генерира до 1500 килограма аеродинамично притискане.
V12 атмосферен двигател Cosworth със 711 к.с.
За разлика от повечето нови супер- и хиперспортни автомобили, които са в постоянна конкуренция за голи цифри и все по-висока максимална скорост, T.50 и T.50s имат други цели. С максимална скорост между 321 и 338 км/ч, T.50s е всичко друго, но не и бавен, но според Мъри състезателната версия трябва да предложи на водача възможно най-доброто изживяване при пилотиране благодарение на невероятен нефилтриран звук. Сърцето на машината е 3,9-литровият атмосферен V12-двигател, проектиран от Cosworth, който в T.50s развива 711 к.с. и 485 Нм (Т.50: 663 к.с. и 467 Нм). Максималните обороти на V12-агрегата са 12 100! Спрямо „уличната“ версия, инженерите успяват да спестят около 16 килограма при двигателя и около пет килограма – при трансмисията.
Дори по-скъп от T.50
С тегло само 852 килограма T.50s е не само със 134 килограма по-лек от T.50, който е оборудван с климатик и озвучителна система. Нещо повече: моделът е паднал под зададените от Мъри като цел 890 килограма. А цената е астрономическа – 3,1 милиона паунда или над 6 милиона лева. Така T.50s се оказва доста по-скъп от T.50, чието производство трябва да започне в края на 2021 година. Все още има няколко T.50s, които не са резервирани от някой клиент, а Мъри е измислил нещо много специално за състезателната версия: всеки от 25-те екземпляра ще бъде кръстен на победа във Формула 1 с болид, който той е проектирал. Шаси номер 1 например носи добавката Kyalami 1974 към името и се доставя на своя щастлив клиент със съответната книга и свързаната с нея история.
