2023
Защо румънски производител на автомобили представя автомобила си в пустинята? А не около замъка на граф Дракула например? Много просто: защото Мароко може да бъде приетa за втората родина на Dacia. Преди десет години компанията майка на Dacia Renault отвори в Танжер най-големия автомобилен завод на юг от Средиземно море – с 8000 служители и износ за 73 страни.
Мароканците се гордеят с това – както се забелязва още при кацането ни на летището в Маракеш, където голяма част от таксиметровите шофьори чакат клиенти в различни модели на Dacia. По улиците често се среща и редкият за нашите географски ширини пикап на базата на Logan.
Duster стана третият модел на румънската марка през 2010 г. Цените стартираха едва от 19 900 лева – макар и без странични въздушни възглавници и електрически стъкла, със слабичък 1,6-литров атмосферен бензинов двигател със 105 к.с., задвижващ автомобил с дължина 4,31 метра.
Duster има предшественик, който никой не познава
Това знаят за модела повечето хора. Duster обаче се предлагаше на други пазари много преди маркетинговите стратези да измислят думата SUV. Във Великобритания, например, малък офроуд автомобил с почти същото име – Dacia Duster 4×4, се предлага още през 1985 г. Колегите от списание „Autocar“ го представиха с типичната английска ирония – „Acceleration is quite pedestrian.“ Или на български: „Ускорението е като на пешеходец.“ Това не е изненада – със своите скромни 65 коня 4х4 има нужда от впечатляващите 22,6 секунди, за да ускори до 60 мили, което дори е малко под 100 км/ч. Двигателят идва от Renault. Още тогава, много преди да закупят компанията през 1999 г., французите вече имат тесни връзки с румънския бранд (а първата Dacia в историята – 1100, е на практика Renault 8).
Duster се представи добре в нашия продължителен тест на 100 000 км
Ние потегляме. Излизаме от Маракеш и се насочваме към скалистата пустиня Агафай. Второто поколение на Duster беше освежено, преди да се появи изцяло новото, планирано за 2024 г. Решетката е сменена, както и логата и въздуховодите за климатизацията. Настройките на окачването (меко) и кормилното управление (доста леко) не са променени.
Продължавам да си спомням за нашия продължителен тест на 100 000 километра, който изгодният SUV завърши с оценка 5. Машината, която използвахме като служебна, беше оборудвана с 1,6-литров атмосферен бензинов двигател. Дизелът със 115 к.с. в тестовия автомобил сега има по-висок въртящ момент и не се натрапва акустично дори когато е студен (за ниската температура на охладителната течност ви предупреждава синя лампа на таблото). Общото между двете версии е късата първа предавка: на нея не достигате дори до 50 км/ч – идеята е тя да компенсира донякъде липсата на понижаващи предавки.
Контролът на скоростта при спускане действително помага
Достигаме скалист терен – и е време да изпробваме всички офроуд функции. Завъртаме въртящия се контролер на „4WD AUTO“ – и електрониката трябва да поеме оттук нататък. Изкачване? Да проверим! 260 Нм и добрият ъгъл на атака (30 градуса отпред, 33 градуса отзад) са достатъчни за преодоляване на почти всички наклони по нашия маршрут на втора предавка. Стига да не спирате, разбира се.
При спускането (изненадващо) помага системата за контрол на скоростта, която изисква да бъдете на първа предавка поради по-мощния ефект на моторната спирачка. Доста трудно ми е да се отпусна и оставя aвтомобила да поеме контрола над темпото при наклон 20 градуса. Но електрониката си върши работата дори по-добре от мен. В крайна сметка всичко, което мога да направя, е да натисна рязко педала. Докато системата може да реши предварително да изпрати повече спирачно усилие към задната ос, така че предните колела да не бъдат претоварени. Това функционира добре.
При тази цена няма как без компромиси
Горното изречение представя най-обобщено румънския SUV. Естествено, че икономиите в производствените разходи се усещат. Най-евтиният вариант с мощност 100 к.с., газова уредба (LPG) и задвижване само на предните колела стартира от 37 220 лв. – почти два пъти повече от Duster през 2010, но и със значително по-богато оборудване. Все пак тази цена трябва да дойде отнякъде. Калниците не са добре отвътре облицовани, в кокпита ви посреща твърда пластмаса, а звукът от аудиосистемата не е особено качествен. А ако си мислите, че търговците на Dacia са склонни на отстъпки, дълбоко се лъжете.
В топверсията, която подложихме на изпитание, Duster струва около 45 000 лева. Но не дразни с твърде много асистенти за шофиране, а превключването на предавките доставя удоволствие – с други думи, този автомобил е от малкото останали, в които водачът чувства добре своята роля. И като цяло всичко изглежда достатъчно устойчиво, а подредбата в кокпита е толкова добрa, че се чувствам напълно комфортно. „Наистина ли имам нужда от повече автомобил?“, се питам, докато се връщам на паркинга. И това е може би най-големият комплимент, който мога да направя на Duster след тестовете на толкова много коли.
