МАЛКОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМО. Марко Маурер, живеещ в Хамбург баварец, предчувства това, когато си взема почивка от работното всекидневие и с един приятел се отправят на голямо пътешествие из Ботуша. В онова време, малко преди коронавируса, когато пътуването се разбираше от само себе си. Обикновено е и превозното му средство: Fiat 500 Giardiniera, по-рядко срещаната, по-дълга с 20 сантиметра комби версия на древния „италианец“. „От какво повече се нуждае един автомобил?“, пита Марко Маурер и посочва четирите гуми, спирачки, волан, по-малък разход от средностатистически нов автомобил.
Перфектната комбинация между кабриолет (с панорамен покрив) и комби с много място за багаж.
Първоначално Giardiniera, в превод „градинарка“, е замислена като лекотоварен автомобил за занаятчии, винопроизводители и фермери. Тъй като Марко Маурер трябва да купи автомобилната мечта от своето детство – негов съсед в селото кара Cinquecento – той комбинира пътуването за пазаруване с по-дълъг отпуск. Стартова точка: италианският пристанищен град Месина. Тук 41-годишният мъж, който иначе не е автомобилен лаик, прави първото си италианско пробно шофиране, тук се влюбва в Giardiniera на един търговец на платове, купува я и се отправя на пътешествието си. „Първите метри и километри изминах в Месина, в предградията; зад мен морето, а пред мен горите и склоновете на Пелоританските планини. Двигателят трака пред мен, аз преминавам покрай ели, дъбове и брястове, монументални пинии, палми, кипариси и портокалови дървета, по виещия се през горите път от време на време преминавам през някое селце, не необитаемо, но тихо, покривът над мен е отворен, а вечно синьото италианско небе ухае меко на влажни подправки, на гора, слънце и юг.
След известно време виждам късче от морето, което става все по-голямо и пред което малко след това спирам.
Винаги е хубаво, когато си за първи път до морето, да усетиш мириса на солта, както и да почувстваш пясъка под краката си.“ Che bella Italia! „Che bella macchina“ е изречение, което Марко ще чува много често по време на своето пътешествие. Италианците и италианките, които той среща, му разказват анекдоти за култовия Fiat. Gardiniera отваря врати и души – както никой друг автомобил. И така още в началото Марко Маурер посещава наследниците на първите двама собственици на неговото Cinquecento. Някогашните притежатели вече не са сред живите, иначе сега трябваше да са над стогодишни, но роднините им потъват в семейни спомени при вида на автомобила, биват пролети дори и няколко сълзи. Пътешествието на Марко из малки италиански селца е изпълнено с вълнуващи срещи. Той среща фермери, отглеждащи маслини и шафран, монахини, пекари на пици и много други.
Тъй като любовта не минава само през автомобила, а и през стомаха, готвенето и храната също играят голяма роля по време на неговото пътешествие. Марко казва, че всички са искали да говорят с него и да му дадат рецептите си. И така германецът разбира, че това, което обикновено хората разбират под „спагети болонезе“, няма нищо общо с едноименното рагу (виж рецептата). Спагети със сос са кулинарна обида – за рагуто трябва да сложите талиатели. Bon Appetito! На пътя Марко разбира, че италианската полиция принципно си затваря очите за стари автомобили Cinquecento. Дори влизането в забранена еднопосочна улица остава без последствия въпреки наличието на камери. Иначе двамата пътуващи нямат чак такъв късмет. Старата „градинарка“ си има своите капризи и настроения, както и болежки. По време на пътуването Марко успява да се запознае и със сервизи и техните собственици.
Продължете на следващата страница
