Митко, какво те накара 5 години след прекъсване на активната си състезателна кариера да се включиш за две поредни години в рали „България“?
Всичко започна на шега след закачка с Крум (бел. ред. Дончев), който ми предложи да участваме. Оставихме си много хубави спомени заедно миналата година. А що се отнася до тазгодишното рали, тъй като е 50-о юбилейно, нямаше как да не вземем участие. Грехота беше да го пропуснем, моят живот е преминал в автомобилния спорт, нямаше как да изтърва такова състезание.
Как се чувстваше в автомобил след толкова много години, в които не си карал? Усети ли се паузата?
Да, разбира се, човек губи чувството си за скорост, чувството си към завоите.
А как се чувстваше с плувната легенда Петър Стойчев като навигатор?
Имахме малко време да се подготвим, след като взехме решението да участваме. За това време успяхме да направим тренировки, дори в състезателна кола. Пепи абсолютно бързо успя да влезе в ритъм. При него спортният дух и спортната злоба са на много високо ниво, желанието за победа е огромно. Смея да твърдя, че по едно време изобщо не усещах разлика с опитен навигатор.
Искаш да кажеш, че почти не си усетил липсата на дългогодишния си навигатор Янаки Янакиев до теб?
Да, това искам да кажа. В интерес на истината, в първите отсечки с Пепи имахме известни колебания, но след това, когато видях, че си „подава“ завоите абсолютно навреме, напълно адекватно, тези колебания изчезнаха.
Не смяташ ли, че с Янаки щяхте да можете да поведете още от първия ден?
Няма как да знам отговора на този въпрос. Единствено, което мога да кажа, е, че Пепи свърши страхотна работа и че за малкото време, което имаше той, успя да се адаптира към обстановката. А под „обстановка“ нямам предвид возене на кола, защото нашият спорт далеч не е това. Това е спорт с много напрежение, с високо ниво на концентрация и риск. Една негова грешка (бел. ред. на Петър) можеше да ни вкара в опасна ситуация, но слава богу, той не направи такава грешка. И ако някой си мисли, че той просто се е возил на автомобила, дълбоко се лъже – защото Пепи си свърши работата прекрасно.
Какви са впечатленията ти от автомобила? Ти завърши кариерата си с предишното поколение на състезателната Fabia – S2000, а сега се прехвърли на R5.
Колата е невероятна, има изключителни качества. За годините, в които не съм бил в автомобилния спорт, технологиите са се развили драстично. В първите километри обаче бях притеснен дали изобщо ще мога да се справя с такава техника. Наложи се много бързо да възвърна усета си. Трудно ми беше да намеря границите на автомобила – момента, в който да започнеш да ускоряваш, точката на спиране, скоростта в завой… При Fabia R5 всичко това е на много по-високо ниво, отколкото при предишната ми състезателна кола. Успях да почувствам донякъде автомобила и смея да твърдя, че с повече тренировки щяхме да постигнем много по-добри резултати. Но малкото състезателни километри, които имахме право да „навъртим“ преди старта и малкото време, което имахме, ми подействаха да не дам максимума от себе си.
Продължете на следващата страница
