Polonez, галено наричан „Polly“ е най-стойностният продукт на полското автомобилостроене, създаден по времето на комунизма, както и емблематичен символ на истинското сътрудничество между FSO и Fiat. Твърди се, че дизайнът на Polonez е вдъхновен от експерименталния Fiat ESV 2000 от 1973 г., което дори и да не отговаря изцяло на истината, може да се приеме, имайки предвид множеството стилистични сходства между двата автомобила. Работата по дизайнерския проект, чиято разработка е възложена на самия Джорджето Джуджаро, започва през септември 1974 г. От страна на FSO, във Fiat е командирован заводският дизайнер Збигнев Уотсън, който финализира работата по оформлението на външния вид и интериора с помощта на все още младия стилист Валтер Мария де Силва.
Първият прототип (наречен 125 PN, а в Италия обозначен като Fiat 137), е показан в края на 1976 г. в тесен кръг от хора, предимно представители на висшата партийна номенклатура. Скоро след това той получава псевдонима „Полското Volvo“, заради масивните ударопоглъщащи брони, с каквито по същото време се отличава и шведската марка.
Първата пилотна серия от 100 автомобила е произведена в началото на ноември 1977 г., като повечето от тях са предназначени за изпитания. Серийното производство започва на 3 май 1978 г., за което фабриката е основно преоборудвана и обзаведена с автоматизирана монтажна система. Важно е да се отбележи, че тук за пръв път в полската автомобилна индустрия са използвани заваръчни роботи (общо 15), като над 3000 от местата за заваряване са роботизирани. Сглобяването на част от елементите също е напълно механизирано, сериозно модернизирани са и пресите в щамповъчния цех. Каросерията се изработва по една от най-съвременните за времето си технологии, като се обръща особено внимание на антикорозионната обработка. Внедрени са нови химически средства, както и много по-качествени и дълготрайни бои.
Проектирани са два варианта – с пет и с три врати, отговарящи на всички актуални по същото време норми за безопасност (включително и на тези в САЩ), в резултат на което собственото тегло на Polonez се увеличава със 100 кг, спрямо това на 125Р. В края на 70-те години, а и дълго време след това обаче, Polonez е единственият лек автомобил, произвеждан в Източна Европа, който изцяло се вписва в американските изисквания за безопасност.
При двигателите от 125Р, вграждани в Polonez е модифицирана цилиндровата глава, подобрени са и системите за смазване и охлаждане, като лагерите в коляновия вал остават три. Основните модификации на двигателите са разчетени за високооктанов бензин. Горивната камера е с по-усъвършенствана форма, което допринася за отделянето на по-малко вредни газове и за по-нисък разход на гориво. Задвижването на разпределителния вал вече се извършва с назъбен ремък, а не с метална верига. Бензино-подаващата помпа се задейства по електронен път. Карбураторът е двукамерен Weber 34 DСМР 1/250.
Подобрено е сцеплениетона колелата с повърхността на пътната настилка, ускорението от място до 100 км/ч е много по-бързо, ефективните дискови спирачки са оборудвани с коректор за предотвратяване на блокирането на задните колела при рязко спиране. Пластмасовите буфери са в състояние да поемат и издържат без повреда удар на каросерията в препятствие при скорост 5 км/ч.
Въпреки своя ефектен дизайн обаче, Polonez наследява някои от конструктивните проблеми на 125Р, в това число неефективните системи за отопление и вентилация и високата консумация на гориво, а ходовата част все още до голяма степен напомня за архаичния Fiat 1300/1500 от 1961 г.
През 1979 г. започва производството и на най-мощния Polonez 2000, оборудван с 1995-кубиков двигател с два горни разпределителни вала от 112 к. с. и петстепенна скоростна кутия от Fiat 132 (който по същото време се сглобява в Полша). Моделът развива максимална скорост от 175 км/ч и се произвежда в ограничени количества, предимно за нуждите на силовите структури.
През септември 1978 г., три месеца след световната си премиера, Polonez е показан и на Пловдивския международен панаир. Първите екземпляри обаче, са внесени в България едва в началото на 1981 г., като до края на производството на автомобила, бройките, които попадат на нашия пазар, са много ограничени.
