Двойното задвижване в автомобилния спорт не е от вчера

Горе – Автентична снимка на нидерландския Spyker 60HP от 1903 г., първия в света автомобил с класическа компановка 4х4

В наши дни двойното предаване е обичайна опция при почти всички класове автомобили. В далечното минало обаче задвижването на че­тирите колела е ограничено пре­димно в сферата на военните ма­шини, докато в цивилния сектор е изключителна рядкост.

Както всяка новост в автомо­билното производство, така и принципът, познат като 4×4 има интересна и необичайна история. Въпреки че през по-голямата част от XX век той се асоциира с армия­та, неговото начало е поставено на състезателната писта. Това става в далечната 1902 г., когато фирме­ният конструктор на холандската компания Spyker Жозеф Лавиолет решава да експериментира, като инсталира втори двигателен мост на предните колела на един от се­рийните модели, с което да подо­бри неговите динамични качества при участие в състезания. Въпреки че прототипът е оборудван с дви­гател от 8675 куб.см мощността му не надхвърля 50 к.с., а максимал­ната скорост е малко по-ниска от 90 км/ч. Използвана е тристепенна скоростна кутия, която е монтира­на в средата на шасито в общ блок с редуктора. Опитният образец е показан на автосалона в Париж през 1903 г. и през февруари следващата година в Лондон, където са напра­вени и специални демонстрации за публиката. Доколкото е известно, Spyker никога не включва двойното предаване в своите серийни модели, но остава в историята като осно­воположник на тази нова и много популярна в наши дни техническа компановка. За щастие обаче първи­ят в света лек автомобил с двойно предаване е запазен, и днес може да се види в автомобилния музей в Драйберген.

Скоро след представянето на Spyker подобен проект е реализи­ран и в САЩ. Първият американски автомобил с двойно предаване е създаден с експериментална цел от Ото Захов и Уилям Бесердич в тях­ната работилница в Клинтънвил, щата Уисконсин. През 1908 г. Захов патентова собствена конструкция на автомобил с два задвижващи мо­ста, снабден с двигател Continental от 45 к.с., предназначен за туризъм. Прототипът, който е базиран на шаси с междуосие 3251 мм е познат още и под прякора Battleship (“Боен кораб”) и не след дълго се превръща в основа за високопроходимите леки автомобили Вабдег, чието серийно производство започва през 1911 г.

Не след дълго фирмата се преиме­нува на FWD, а нейните популярни камиони с двойно задвижване про­дължават да се произвеждат под същата марка и днес в Клинтънвил. “Бойният кораб”, също както и със­тезателният Spyker, е съхранен и понастоящем може да се види във фирмения музей на FWD. Ходовата част на американския прототип е сходна с тази на холандския, с тази разлика, че Захов не използва центра­лен диференциал.

Интересно е да се отбележи, че въпреки своята специализация в производството на камиони, ком­панията FWD не прекъсва напълно и своите експерименти с леките автомобили. През 1931 г. например фирмата е ангажирана от Хари Милър – популярния производител на състезателни автомобили с предно предаване, с изработката на два прототипа с двойно задвижване за надпреварата в Индианаполис. Първият от тях, който е завършен през 1932 г. разполага с двигател V8, а вторият е снабден с доста по-скромен 4-цилиндров мотор, но въпреки това успява да достигне скорост от 280 км/ч по време на състезанието Инди 500 от 1936 г. Използвани са тристепенна скорост­на кутия и централен диференциал по патента на FWD, задното окач­ване е конвенционално, а предното е тип De Dion.

Продължете на следващата страница