Ретро » Двойното задвижване в автомобилния спорт не е от вчера (част 2)

Двойното задвижване в автомобилния спорт не е от вчера (част 2)

0902
2022

Сред амбициозните проекти в сферата на двойното предаване, ко­ито заслужават внимание, има някои разработки, направени във Великобритания през 60-те години. По онова време автомобилният изобрета­телят Арчи Бътъруорт купува 3,4-литров двигател V8 от Steyr с въздушно охлаждане, около който изгражда цял състезателен автомобил 4×4. Той успява да повиши кубатурата на мотора и изработва собственоръчно централния диференциал, снабден с четиристепенна скоростна кутия, а останалите възли и де­тайли, необходими за ходовата част взима от Jeep Willys. Прототипът, наречен AJB, се представя отлично в някои от високопланинските скоростни надпревари във Великобритания и предизвиква интереса на Уилям Миликън – експерт по автомобилна ди­намика в лабораторията на Cornell Aeronautical. Той успява да го купи от Бътъруорд и го усъвършенства, но вече при напълно професионални условия. Понастоящем AJB се нами­ра в музея на FWD в САЩ.

Стърлинг Мос с Ferguson P-99 през 1961 г.

Един от по-малко известните експерименти в тази област е на­правен в средата на 50-те години от Mercedes-Benz. Когато решава да се завърне в Гран При през 1954 г., щутгартскатка фирма първоначал­но решава да снабди своя състезате­лен болид W196 с двойно задвижване. След серията от тестове обаче е взето решение да бъде премахна­то предаването към предните ко­лела, макар че са запазени някои от елементите като например барабанните спирачки, които остават събрани една до друга в клетката на тръбната рама.

През 1961 г. еволю­цията на двойното предаване навлиза в ерата на Фъргюсън. Това става благодарение на Хари Фъргюсън, чието име се увековечава чрез световноизвестните трак­тори Ferguson, произвеждани от 1950 г. В началото на 60-те години той изработва серия прототи­пи на състезателни и пътнически леки автомобили със същата марка, които са с двойно предаване и независимо окачване на всички колела. Трансмисията е полуавтома­тична, а спирачките са оборудвани с антиблокираща система Dunlop Maxaret. Проектът на Фъргюсън всъщност е вдъхновен от Фред Диксън и Тони Роуд, които доразвиват някои идеи от състезателните ав­томобили в предвоенната епоха и заедно с популярния производител на трактори се опитват да при­влекат инвеститори в лицето на големите автомобилни компании.

Парнели Джонс (с STP-Paxton № 40), Анди Гранатели (до него), Колин Чапман и Джим Кларк (с Lotus 56/1) по време на тестове на пистата в Индианаполис през март 1968 г.

Системата за задвижване на четирите колела (Formula Ferguson или накратко FF), предложена от тех­ническия екип, чиято автоматична блокировка се осъществява чрез високо вискозна течност, е внедре­на при много от съвременните се­рийни автомобили. Най-популярният състезателен модел, при който е приложена тази схема, е Ferguson Project P99. Той дебютира на писта­та в Антри по време на Голямата награда на Великобритания от 1961 г., управляван от Джак Феърман. По-късно със същия автомобил Стърлинг Мое побеждава в Оултън парк. Авангардният прототип е снабден с четирицилиндров двига­тел Coventry Climax и разполага с двойно предаване с висок диферен­циал, патент на Ferguson.

През 70-те и 80-те години прин­ципите на двойното предаване еволюират и много други серийни леки автомобили като АМС, Subaru и, разбира се, Audi Quattro, при които в по-малка или по-голяма степен са проектирани идеите на Фъргюсън. Интересен и малко известен факт е, че през 1969 г. по проект на Фъргюсън са изработени авто­мобили Ford Zodiac с двойно предабане, предназначени за полицейските управления във Великобритания. Не след дълго фирмата му е купена от концерна GKN (Guest, Keen & Nettlefolds), най-големия доставчик на ав­томобилни компоненти в страната. През 1972 г. GKN изработва прототип на суперспортен автомобил, оборудван с ходова част на Фъргюсън и 7-литров двигател Chrysler Hemi. Тестовете, проведени с него, показват наистина забележителни резултати. На мокра настилка автомобилът може да ускори до 160 км/ч от място и след това да спре само в рамките на 12,2 сек. За сравнение, при суха настил­ка резултатът от същия експеримент е равен на 11,5 сек. Тези забележетелни постижения са признати за рекорд, който остава актуален почти до наши дни.

STP Paxton

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин