2022
Сред амбициозните проекти в сферата на двойното предаване, които заслужават внимание, има някои разработки, направени във Великобритания през 60-те години. По онова време автомобилният изобретателят Арчи Бътъруорт купува 3,4-литров двигател V8 от Steyr с въздушно охлаждане, около който изгражда цял състезателен автомобил 4×4. Той успява да повиши кубатурата на мотора и изработва собственоръчно централния диференциал, снабден с четиристепенна скоростна кутия, а останалите възли и детайли, необходими за ходовата част взима от Jeep Willys. Прототипът, наречен AJB, се представя отлично в някои от високопланинските скоростни надпревари във Великобритания и предизвиква интереса на Уилям Миликън – експерт по автомобилна динамика в лабораторията на Cornell Aeronautical. Той успява да го купи от Бътъруорд и го усъвършенства, но вече при напълно професионални условия. Понастоящем AJB се намира в музея на FWD в САЩ.
Един от по-малко известните експерименти в тази област е направен в средата на 50-те години от Mercedes-Benz. Когато решава да се завърне в Гран При през 1954 г., щутгартскатка фирма първоначално решава да снабди своя състезателен болид W196 с двойно задвижване. След серията от тестове обаче е взето решение да бъде премахнато предаването към предните колела, макар че са запазени някои от елементите като например барабанните спирачки, които остават събрани една до друга в клетката на тръбната рама.
През 1961 г. еволюцията на двойното предаване навлиза в ерата на Фъргюсън. Това става благодарение на Хари Фъргюсън, чието име се увековечава чрез световноизвестните трактори Ferguson, произвеждани от 1950 г. В началото на 60-те години той изработва серия прототипи на състезателни и пътнически леки автомобили със същата марка, които са с двойно предаване и независимо окачване на всички колела. Трансмисията е полуавтоматична, а спирачките са оборудвани с антиблокираща система Dunlop Maxaret. Проектът на Фъргюсън всъщност е вдъхновен от Фред Диксън и Тони Роуд, които доразвиват някои идеи от състезателните автомобили в предвоенната епоха и заедно с популярния производител на трактори се опитват да привлекат инвеститори в лицето на големите автомобилни компании.
Системата за задвижване на четирите колела (Formula Ferguson или накратко FF), предложена от техническия екип, чиято автоматична блокировка се осъществява чрез високо вискозна течност, е внедрена при много от съвременните серийни автомобили. Най-популярният състезателен модел, при който е приложена тази схема, е Ferguson Project P99. Той дебютира на пистата в Антри по време на Голямата награда на Великобритания от 1961 г., управляван от Джак Феърман. По-късно със същия автомобил Стърлинг Мое побеждава в Оултън парк. Авангардният прототип е снабден с четирицилиндров двигател Coventry Climax и разполага с двойно предаване с висок диференциал, патент на Ferguson.
През 70-те и 80-те години принципите на двойното предаване еволюират и много други серийни леки автомобили като АМС, Subaru и, разбира се, Audi Quattro, при които в по-малка или по-голяма степен са проектирани идеите на Фъргюсън. Интересен и малко известен факт е, че през 1969 г. по проект на Фъргюсън са изработени автомобили Ford Zodiac с двойно предабане, предназначени за полицейските управления във Великобритания. Не след дълго фирмата му е купена от концерна GKN (Guest, Keen & Nettlefolds), най-големия доставчик на автомобилни компоненти в страната. През 1972 г. GKN изработва прототип на суперспортен автомобил, оборудван с ходова част на Фъргюсън и 7-литров двигател Chrysler Hemi. Тестовете, проведени с него, показват наистина забележителни резултати. На мокра настилка автомобилът може да ускори до 160 км/ч от място и след това да спре само в рамките на 12,2 сек. За сравнение, при суха настилка резултатът от същия експеримент е равен на 11,5 сек. Тези забележетелни постижения са признати за рекорд, който остава актуален почти до наши дни.
