Да сърфираш по върховете на дюните с Land Cruiser


7
сеп.
2020

Елегантните палми се огъват притеснително, бурният вятър брули страховито и покрива всичко наоколо със ситен златист пясък. Стъклените небостъргачи се превръщат в мъждукащи силуети. Най-добре е да оставите връхлитащата пустинна буря да премине, докато се спускате със ски или шейна по някои от заснежените писти под покрива на добре защитения гигантски Mall Of The Emirates. Но ние имаме уговорена среща с Аднан, нашия пакистански шофьор, който ще ни заведе на пясъчно сафари в покрайнините на Дубай.
Увити като пашкули с наличния текстил се качваме в паркирания пред мола Land Cruiser. Бял на цвят като националната мъжка роба на Аднан. Нарича се кандура или дишдаша. Дрехата е символ на бедуинската култура и отлично отразява горещите слънчеви лъчи.
Излизаме на доста натоварената магистрала към границата с Оман. Местните са свикнали с пустинните бури и шофират спокойно между натрупаните върху асфалта пясъци. Нещо като локвите при нас, но сухи. И пълни с навят горещ пясък. Според статистиката на 1000 жители в Обединените арабски емирства се падат около 100 автомобила, но в Дубай е друго. Тук на двама жители се пада поне една кола. Това е повече от Лондон или Ню Йорк.

Фирмата на Аднан залага на SUV-ове от Toyota. Компанията е пазарен лидер във всички държави от Персийския залив. Търсенето на автомобили в Емирствата леко се е свило след въвеждането на 5% ДДС. Все пак през изминалата 2019 година са продадени 263 000 нови возила.

„Тук е нашият бивак“, казва Аднан и паркира SUV-а ни измежду още поне сто снежнобели Land Cruiser-а. За моя изненада започва да изпуска въздух от гумите. „За по-добро сцепление, докато сърфираме из дюните.“

Пясъкът продължава да брули безпощадно. Температурата е вече само 30°С. Не се вижда растителност, няма сгради на хоризонта. Няма съмнение, че сме в пустинята. Според замерванията дъждът за една година тук е не повече от литър на квадратен метър. Все едно не вали въобще.
Екипажът на 7-местния ни SUV е готов за гмуркане в дюните. Все още не знаем, че хапче срещу морска болест нямаше да ни навреди. Чарът на шофирането през пустинята се усеща включително чрез неособено приятните вертикални движения на стомаха. Капитанът на пустинната ни яхта е минал на ръчно превключване. Движим се почти изцяло на първа скорост. Тук автоматичната скоростна кутия е безсмислена. „Всъщност и шофьорска книжка не ти трябва!“, смее се нашият водач. „Аааа!!!“, крещи нашата група, когато тежкият автомобил неочаквано и рязко се свлича по пясъчния хълм надолу. В пустинята няма маркировка, липсват мантинели, но Аднан не губи концентрация нито за миг. Макар и без вода, аквапланингът в пустинята е нещо обичайно. Водачът ни подава леко газ и нашата Toyota кротко се изкачва обратно върху дюната.

Ронещият се сух и топъл пясък под гумите е предизвикателство дори за опитните водачи, управляващи автомобилите в пустинята. За да не затънете, трябва да подавате постоянно газ, но никога рязко. И да не спирате, освен ако не решите да паркирате. Педала на спирачката натискате само ако видите стадо диви камили. Или малко преди да се върнете обратно на магистралата. Тогава компресорите възстановяват налягането в гумите и SUV-овете отново се хвърлят в битка с пясъчния вятър. Този път обратно върху парещия асфалт.

Дубай е много повече от сафари в пустинята, но преминаването със SUV през ситния пясък на дюните е незабравимо преживяване. Аквапланингът на сухо определено не е за изпускане!

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >