2021
Берлин, петък вечер. Пред месарницата на улица Инвалиденщрасе 149 е паркирал лъскав Porsche Macan. Малко по-късно 42-годишният шофьор потегля. Прекалено бързо, както твърди полицията. На първото кръстовище той губи контрол над своя SUV. Четирима души загиват на тротоара. Сред тях и едно дете.
Последвалите протести на гражданите в германската столица са разбираеми. На плакатите има надписи като „Спрете насилието на автомобилите!“ или „SUV-ът е смърт за нашите деца, майки, бащи, климата!“. Немалко екологични организации се застъпиха за пълната забрана на SUV в градовете. Медиите и най-вече социалните мрежи подхванаха темата и показаха колко крайни могат да бъдат мненията на участниците в трафика. Без значение за какво би се застъпил всеки един от нас, повече от очевидно е, че съществува сериозен проблем.
Дори кървавият инцидент със скъпия SUV да остане засега нерешен правно окончателно, надигналата се вълна от обществено недоволство срещу собственици и водачи на SUV в Германия изкарва на повърхността напрежението, което отдавна тлее в главите на хората. Според психолози първоизточникът на SUV фобията се крие и в рекламите на този тип превозни средства. Различните марки хвърлят в пространството лозунги като „Доказахме, че сме независими“, „Няма кой да ни налага правила“, „Ние не следваме тенденции“ или „С този автомобил пишем историята на собствените си приключения“.
В интерес на истината, подобен тип проза е, меко казано, смущаваща. Хората зад волана не може да са независими на пътя, не може да не спазват правила, не трябва да пишат истории, а да се концентрират върху пътя и да бъдат дисциплинирани. За всички важи Законът за движение по пътищата. Така че, който държи на off road – в прекия или в преносния смисъл – трябва да се пробва в гората и да внимава да не се сблъска с някой корен на вековно дърво.
Психолозите обръщат внимание и на други причини, които предизвикват омраза към хората зад волана на джиповете. По-високата позиция на седене на пасажерите и нерядко напомнящата брониран танк визия на всъдеходите подсъзнателно изпраща послание, че тук някой ни гледа отвисоко и с пренебрежение. Макар модели SUV да се предлагат вече дори от цена 20 000 лева, в пространството остава усещането, че не всеки може да си ги позволи. Един журналист дори писа, че като собственик на SUV си купуваш едва ли не правото да „покажеш на другите да си гледат работата“. Ние пък от AUTO BILD държим да обърнем внимание на факта, за който неведнъж сме писали: всички автомобили, не само тези тип SUV, са наддали през последните години с по 25 процента на тегло и габарити. С други думи всички ние носим отговорност за запушените кръстовища и изнервящия трафик.
Според статистиката 40 процента от изминавания от нас път е в градовете. А там от доста време вече не се движат само ламарини на четири колела. Дори и по нашите географски ширини се наблюдава ренесанс на велосипеда, малко по-отскоро се появиха и основателно наблюдаваните с тревога електрически тротинетки. И двата обекта по-скоро напрягат обстановката, отколкото я облекчават. Няма да навлизаме в статистиката на катастрофите, факт е, че жертвите на пътя продължават да бъдат прекалено много! Ненужно много!
В Скандинавия и Западна Европа наблюдаваме тенденцията централната част на градовете да се затваря за автомобилния трафик. Анализите показват, че това също води до нов тип стрес и напрежение. Затова винаги трябва първо да се запитаме „Какво печелим?“. И дебело подчертаваме множественото число! Не ни помага обикновено тясно скроеният и ограничен интерес на отделния индивид.
Трябват ни повече взаимно разбиране, толерантност и уважение. Нужно ни е партньорство, което да пробие затъмнените стъкла на тлъсти лимузини и т.нар. „джипове“, за да загърбим завинаги егоистично-еснафското мислене.
Факта, че това е възможно, виждаме в Токио. Тук личните автомобили отдавна играят по-скоро символична роля, защото общественият транспорт от десетилетия се развива умно и интензивно. В комбинация с азиатската култура, която от векове те насърчава да дадеш предимство на другия, японският мегаполис е чудесен пример, че хармонията е напълно възможна.
Повече взаимно уважение и партньорство в ежедневието само може да ни бъдат от полза!
