Човешката природа е такава: мислим разумно и действаме нелогично. Стресът в пътния трафик непрекъснато се увеличава, нервите са изопнати, всички ние копнеем за спокойствие и релакс. А какво си купуваме? Спортно окачване, огромни джанти с малко количество гума и шумни ауспухови уредби. Поне се стремим към тези неща, както потвърждават автомобилните производители. Спортната натура на автомобила все още е шлагер номер 1 сред продажбите. Нито едно возило не е толкова невзрачно, че да не носи атрибута „спортно”.
Комфортът заслужава приоритет, но рядко го получава
За сравнение обозначението „комфортно” звучи толкова изкушаващо, колкото таблетки с чесън. Това, че комфортът в автомобила може да бъде едно радостно събитие, изглежда все още не се е разчуло – знаят го единствено тези, които са се убедили в този факт. Тъй като превъзходният комфорт е сред най-претенциозните задачи при разработката – стига да не вреди на динамичните характеристики на автомобила.
Комфортът се базира на реди фактори. Той изисква много разходи, голям опит и още повече чувство, тъй като измерените стойности най-често издават само половината истина. Окачване, седалки, шум, функционалност и уют – всичко това работи в екип. А усещането за комфорт, което тези фактори създават, може да бъде определено не от компютър, а от самия човек.
Ние опитахме невъзможното и тествахме комфорта: единадесет по-малко или повече комфортни автомобила от различни класове се опитаха да ни поглезят. Кое ни хареса и кое ни изнерви.
Изкуството на пластичността
Перфектното окачване, което поглъща всичко, все още не е създадено. Производителите обаче са близо до целта
Ще използвам едно клише: мекото возене е близо до идеала за окачване. Разбира се тук основна роля играе и талантът на носачите, но краката на хората пружинират активно, а не пасивно както механизмите в автомобила. Те се повдигат и смъкват със собствена сила и изглаждат неравностите. Именно за това мечтаят инженерите по окачването – технически подобно нещо е възможно, но е доста скъпо. Само Mercedes си позволява такъв лукс: хидравличното окачване ABC в S 600 поддържа каросерията активно. Стоманените пружини отговарят единствено за вибрациите на колелата. Резултатът: пътниците разбират много малко дори за пътища с отвратителна настилка – няма вибрации и друсане, сензационно.
В това отношение с Mercedes не може да се мери и оборудваното с всякакви екстри и с въздушното си окачване Audi A8. То залага повече на работата на пружините и реагира на къси неравности с леко вибриране – много приятно, но далеч от нивото на Mercedes. Това, че и на пружини можете да се движите доста комфортно, ни демонстрира BMW 5-та серия. Отпред моделът не щади пасажерите по-малко от Audi, но отзад се усеща значително повече. Неговият събрат със стоманени пружини Х5 пък ни убеждава, че не е задължително един SUV да вози твърдо: не толкова меко, колкото 5-та серия, но сравнително приятно.
Има ли по-добър от Citroen? Дали слоганът „Моята хидропневматика поглъща всичко” отговаря на истината? Тествахме С5, но в градски условия се появиха съмнения: моделът вибрира доста при преминаване през къси неравности, недостатък, който проличава и на магистралата. Оборудването с маслени и газови амортисьори окачване се справя безупречно единствено с големи неравности. Може би хората от Citroen трябва да изровят „богинята” DS. Ние направихме точно това. Невероятно е, колко спокойно преминава „старата дама” по пътища с лоша настилка. Разбира се, страничното накланяне е много голямо, не усещаме и добър контакт с пътното платно, но DS има страхотно окачване.
Продължете на следващата страница
