Да издириш автомобила на татко след 38 години и да го реставрираш


6
апр.
2020

На това му се казва любов – както към бащата, така и към автомобила! В продължение на цели 38 години американецът Лин Пфенинг от щата Минесота „преследва“ Volkswage Typ 3 Fastback (1967), който баща му някога продава. След като Лин най-накрая успява да закупи автомобила, мъжът започва да го реставрира и тунингова – като в рамките на 4 години инвестира в проекта около 40 000 долара. Това е истинска Lovestory с германска класика, която след 4 години завършва с Happy End.

Две десетилетия в плевнята

При това любовта далеч не е била от пръв поглед. През 1967 бащата Лин Марвин купува хечбека за 2200 долара, след като семейството е принудено да се раздели със своята „костенурка“, която е размазана след удар в крава. Оттам нататък синът е трябвало да мие колата всяка неделя преди да отидат на църква. След осем години Пфенинг-старши продава „Käfer-a за напреднали“ (продаден в тираж над 2,5 млн.) на фермер, който го оставя на сина си – приятел на Лин. По-късно Volkswagen Typ 3 работи като машина за селското стопанство, след което е зарязан в плевня. Така германската класика е скрита от чужди погледи, но не и от вниманието на Пфенинг-младши, който през 2013 г. след дълги перипетии успява да договори покупката на автомобила.

Когато Лейл Опланд (вдясно) най-накрая се решава да продаде Typ 3, синята машина е била в доста лошо състояние.

Гнездо на мишки под предния капак

Само че състоянието на автомобила е било ужасяващо. Предницата и двете врати са разядени от корозията, а панелите да се ремонтирани с дебел няколко сантиметра кит. На всичкото отгоре гнездо за мишки под капака е било обхванато от пожар, в резултат на което са увредени цилиндровите глави, трансмисията, както и уплътнения на проозроците. С помощ от приятел механик електротехникът Пфенинг ремонтира основно автомобила. Ръждата и мухълът са отстранени, почти всеки болт и гайка са сменени, а обемът на двигателят е увеличен от 1600 на 1776 куб.см. „Беше като рязане на лук – всяка шайбичка разказваше нова история за автомобила“, спомня си Пфенинг. За да финансира проекта си, американцът с германски произход взима нощни смени и прави допълнителни работни часове. Само и само да може през уикендите по 10-12 часа да може да ремонтира и разкрасява автомобила.

Не всеки ще одобри избора на цвят и джанти, но при този Typ 3 oпределено личи вложеното старание.

Усилията обаче са си стрували. След като интериорът е облечен в туид, а синият цвят е заменен с познатия при хот-род машините от 30-те виненочервен (Candy Brandywine), през 2018 Лин Пфенинг представя своята гордост в рамките на North Dakota State Fair Festival. Там цялостно реновираният Typ 3 е избран за най-красив олдтаймер – и усмивката не слиза от лицето на 83-годишния тогава баща. „Той не може да повярва, че това е бил старият му автомобил“, разказва Пфенинг-младши. „А когато двамата се качихме да се возим в колата, осъзнах, че всеки цент за проекта си е струвал.“

Баща и син: Лин и Марвин Пфенинг на North Dakota State Fair 2018.

Още по темата