Германия, есента на 1936 г.: от октомври до декември нов тип заоблен автомобил крътосва страната по междуселски пътища и аутобани. Това е прототип, който трябва да тества как да бъде проектиран автомобил за народа. Експерименталният модел изминава цели 50 000 километра – и по всички личи, че концепцията му е правилна. И така конструкторите създават изпитателна серия от 30 модифицирани автомобила под името W30 – това е предшественикът на Volkswagen Käfer – по-добре познат у нас като „костенурка“.
Екземплярите от серията са тествани през 1937 г. по отношение на надеждност, издръжливост за движение по магистрала и здравина в дългосрочен план. Предшествениците на KdF-Wagen трябва да изминат общо 2,4 милиона километра, като поведението на прототипи е документирано. Вероятно за първи път в света нов модел автомобил е тестван толкова обстойно. Накрая тестовите машини били напълно унищожени – поне така се говори.
Интересно шаси като на Käfer открито при колекционер на части в Австрия
Австрия, 1998 г.: служителят на Volkswagen и експерт по „костенурки“ Бьорн Шеве от Волфсбург е тръгнал да търси и купува стари части на Volkswagen. Шеве има добри контакти и този път се е запътил към колекционер на автомобили и части в Щирия, Австрия. Именно там германецът се натъква на шасито, което изглежда като при „костенурка“, но не съвсем.
Колекционерът обяснява, че частта е от автомобил от тестовата серия W30. И така се оказва, че това вероятно е най-старата оцеляла част от историята на Volkswagen! „Шасито беше сакрално“, спомня си Шеве. Собственикът на шасито обаче се оказва костелив орех и дълго време отказва да се раздели с него, докато в един момент не осъзнава, че няма време да завърши всичките проекти, с които се е захванал. Toгава шасито успява да придобие Кристиан Грундман.
При пясъкоструене се появява щампованото число 26
И така впоследствие ценната част сменя собственика си, а новият притежател решава да я обработи на пескоструйка и грундира. За учудване на Шеве се появява щампованото в метал число 26 – именно то го кара да заключи, че става въпрос за автомобил номер 26 от серията W30. Освен това формата на каросерията е била в този вид само при W30.
Но как така рамата е оцеляла, след като всички автомобили от партидата уж били унищожени? Ето какво смята колекционерът и експерт по стари Volkswagen-и Кристиан Грундман: „Шасито е запазено, защото е използвано и за тестовия прототип на Type 82 Kübelwagen, това е честа практика. Другите шасита също били унищожени, но само за пред хората. „Kübelwagen-ът се озова в гора близо до град Гмюнд в Австрия (където Фердинанд Порше се премества през 1944 г.). Това, което е останало от автомобила, отива в склад за скрап, от който е спасено през 60-те години на миналия век.
Първоначалната идея на проекта била шасито да отиде там, където му е мястото – във Volkswagen. Но от известно време изгражда реплика на W30 по поръчка на фондация Volkswagen AutoMuseum Foundation. Проектът е в твърде напреднала фаза, за да бъде включен ценният компонент – и затова хората от Волфсбург отказват.
Реконструкция по чертежи, исторически снимки и реплика на Volkswagen
Години по-късно, през 2002 г., баща и син Грундман започват амбициозен план: да реставрират или по-точно – да изградят около оригиналното купе прототипа с номер 26. А този проект се оказва много труден, защото не са налични нито готови части, нито друг автомобил за образец. Единственото, на което могат да разчитат, са някои чертежи, исторически снимки и репликата, направени по поръчка на Volkswagen.
Първоначално проектът започва с липсващите панели по каросерията. Двигателят е от 1939 г., с 23,5 конски сили – възможно най-близко до прототипа. Налага се корпусът на трансмисията да бъде отлят, а компонентите отвътре са от 1939.
Главният дизайнер на Bentley се притичва на помощ
Но може би най-сериозната помощ идва от Андреас Миндт, главния дизайнер на Bentley. На хартиена стена той успява да нарисува в мащаб 1:1 прототипа – отпред, отзад и отстрани. Така, както са работили неговите колеги през 30-те години на миналия век. Привлечен в проекта е и още един партньор – специалистът по олдтаймери от 30-те Рене Гросе. С негово участие започва и създаването на 3D-модел като следваща стъпка. Впоследствие този модел е изграден върху три рамки от дървени летви, като празните пространства между тях са запълнени с пяна, за да се създаде гладка форма. По дървените елементи са оформени ламарините – общо за цялата каросерия са рязани, огъвани и напасвани около 40 парчета. Накрая са направени заварките.
Появяват се и неочаквани трудности. „Вече бяхме завършили оформянето на екстериора, когато получихме резервната гума – а тя не влизаше. И всички започнахме да се питаме дали прототипите изобщо са имали резервна гума. В интерес на истината, на някои снимки се вижда само джанта“, разкрива Гросе. За стъклоповдигачите са използвани механизми от задните врати на Mercedes W 136 – според снимковия материал те били като при оригинала. От Mercedes 170 при прототипа са също ключалките и дръжките на вратите.
Продължете на следващата страница
