2019
Принципът на горивната клетка е описан през 1838 г. от германския физик Кристиан Шьонбайн, близо две десетилетия преди появата на двигателя с вътрешно горене. Съвременните полимерелектролитни горивни клетки, които добиват химическа енергия от взаимодействието на водород и кислород, са разработени през 60-те години на миналия век. И въпреки че автомобилната индустрия отдавна експериментира с тази технология, защото при нея единственият отпадъчен продукт е чиста вода, тя трудно си пробива път. Най-вече заради водорода, който макар и най-разпространеният елемент в пространството, е изключително реактивен. За да се съхранява в течно състояние, е необходимо високо налягане, което крие опасност от експлозии. Сега инженери от Технологичния институт в Масачузетс (MIT) свързаха обикновен алуминий с вода, в резултат на което се получават алуминиев хидроксид и чист водород. Процесът не се нуждае от външен катализатор, а отделя само онази енергия, която е била нужна при претопяването на алуминиевата руда. Това дава възможност да се произвежда водород единствено при нужда, без да се налага рисковото му складиране. Идеята сега е да се създаде алуминиева паста от непотребни алуминиеви консерви и бирени кенове, която би могла да се складира безопасно дори в жабката на автомобила. Удивително как алтернативните форми на задвижване набират скорост!
