2024
На 3 септември 1939 г., по случай рождения ден на крал Петър II Караджорджевич, в Югославия са организирани първите международни автомобилни и мотоциклетни състезания. Основната част от импровизираната писта е включвала улиците около белградския площад Калемегдан, където се събират рекорден брой зрители – около 75 000 души, като 5700 от тях се намират на специално изградените за целта трибуни. Проведени са общо пет мотоциклетни и четири автомобилни надбягвания в различни класове, като в едно от тях участва и големият български състезател Димитър Соколов, който се класира трети в категорията за туристически автомобили.
В основната и безспорно най-интересна автомобилна надпревара (аналог на съвременния шампионат от Формула 1) взимат участие почти всички световни асове от онази епоха, които правят 50 обиколки на пистата с обща дължина 2794 километра. Поради избухването на Втората световна война (само два дни преди официалния старт на Голямата награда на Белград), това се оказва и последното състезание от подобен род в Европа, а традицията е подновена цели седем години по-късно. Именно по тази причина се отказват от участие французите Робер Мазо с Delahaye, Жорж Гриняр с Amilcar, както и унгарецът Александър Вилайм с Maserati. Поради травма на крака не се явява и германският пистов герой Рудолф Карачиола.
След предварителните обиколки, проведени на 31 август, са определени следните стартови позиции: 1. Манфред фон Браухич (Mercedes-Benz), 2. Херман Ланг (Mercedes-Benz), 3. Херман Паул Милер (Auto Union), 4. Тацио Нуволари (Auto Union) и сърбинът Божко Миленкович (Bugatti).
Ланг (под номер 2) още в самото начало излиза пръв и е почти сигурен в своята победа, когато едно камъче, изхвърлено от предното колело, чупи стъклото на предпазните му очила и в резултат от получената контузия той е принуден да се откаже. В болида на Ланг сяда резервният пилот Валтер Боймер, който успява да се нареди непосредствено след фаворитите Нуволари и Милер, но непознаването на пистата и скромният му опит довеждат до загуба на управлението и сблъсък в една топола. Браухич (с номер 6) обаче набира все повече увереност – на 15-та обиколка той преодолява разстоянието само за 1 минута и 14 секунди, регистрирайки рекордна средна скорост от 135 км/ч. На следващата обиколка обаче болидът му се преобръща на 180 градуса.
Така след множество инциденти и нарастващо напрежение Нуволари излиза начело и финишира пръв. Крайното класиране е: първо място – Тацио Нуволари (средна скорост 130, 839 км/ч), второ място Манфред хон Браухич (средна скорост 130, 4 км/ч), трето място Херман Паул Милер (средна скорост 129,8 км/ч). Наградите са раздадени в сградата на Белградския автоклуб (сега Клуб на книжовника) на ул. „Французка“ №7.
Поради нажежената политическа ситуация (в деня на откриването – 3 септември, Англия и Франция обявяват война на Германия), много от журналистите, които са дошли за отразяване на събитието, спешно напускат Югославия. По тази причина Голямата награда на Белград от 1939 г., която е първата и за съжаление последна надпревара от подобен род на Балканите, остава сред малко известните и недостатъчно изследвани спортни събития от онази епоха. Вероятно поради безапелационното и доминиращо превъзходство на германските състезатели, малкото тогавашни отзиви за състезанието в чужбина са по-скоро негативни и омаловажават, както неговото професионално ниво, така и перфектната организация от страна на домакините.
Любопитна е и по-нататъшната съдба на четирите германски болида, взели участие в надпреварата. Скоро след края на Втората световна война двата мерцедеса, модел W154, са откарани в Румъния, но не след дълго единият от тях заминава за САЩ, където е реставриран до своя автентичен вид, и все още може да се види в автомобилния музей на Индианаполис. Двата автомобила на Auto Union пък попадат в СССР, където след години ги открива и купува американски колекционер (от руски произход, роден в Сърбия) и впоследствие ги реставрира.
