2024
Голямата награда на Лвов (на полски: Grand Prix Lwowa) е малко известно спортно събитие, провеждано между 1930 и 1933 г. в полския град Лвов (който днес се намира в Украйна). То се организира от Małopolski Klub Automobilowy (Малополския автомобилен клуб, създаден през 1914 г.) на трасе с дължина 3041 км, което обхваща част от централните улици в града. Интересна подробност от тази надпревара е, че нейното първо издание е планирано за 1927 г., или две години преди първото Гран при на Монако.
Първото автомобилно състезание в Лвов, проведено през 1930 г., е спечелено от Хенрик Лифелд от Варшава, който управлява личния си Austro-Daimler. След него се нареждат граф Мауриций Потоцки, Ян Рипер и Франчишек Мициелски, като всички стартират със собствените си машини Bugatti.
През 1931 г. Малополският автомобилен клуб решава да покани някои известни чуждестранни пилоти, като за участие се записва и знаменитият Ханс Щук, който пристига в Лвов с мощен Mercedes SSK. Въпреки че автомобилът му не е много подходящ за движение по улици с калдаръмена настилка, значителни наклони и трамвайни релси (временно запълнени с мазилка!), германецът компенсира тези недостатъци с талант и смелост. Щук печели състезанието, показвайки на австрийските и полските пилоти с техните пъргави и леки състезателни машини Bugatti, че може да кара по-бързо. Втори остава австриецът Макс Хардег, а трети е полякът Станислав Холуй.
През 1932 г. организаторите имат желание да преименуват състезанието на „Голямата награда на Полша“, но не получават разрешение от Автомобилния клуб на Полша, и то е наречено „Голямата награда на Лвов“. Регистрирани са 30 състезатели, но броени дни преди старта двама от тях губят живота си на пистата. Това са Граф Лобкович и Хайнрих-Йоахим фон Морген, които загиват при два инцидента в Германия – на пистата Авус и на Айфелренен. Сред най-известните участници е Рудолф Карачиола, който стартира със своята бяла Alfa Romeo 8C2300 Monza с червена рамка около радиатора. Въпреки коварно хлъзгавото трасе и интензивната смяна на предавките (около 30 пъти на всяка обиколка) Карачиола бързо набира аванс пред останалите състезатели и в крайна сметка печели надпреварата.
Последното Гран при на Лвов се провежда през 1933 г., в сянката на рецесията. Организаторите трудно успяват да привлекат за участие известните шампиони, но на старта все пак застават 21 автомобила – три Alfa Romeo Monza, два Maserati, шест Bugatti 35B, пет Bugatti 37A, четири Bugatti 51A и един Mercedes SSK.
Интересно е да се отбележи, че сред участниците има и три дами – полякинята Мария Кожмянова, френската състезателка Ан-Сесил Розе-Итие, известна като Мадам Итие, и италианската графиня Витория Орсини с Maserati 4CM1500, но тя се оттегля още след седмата обиколка поради силна умора от дългото пътуване до Полша. Междувременно конкуренцията при мъжете е жестока – норвежецът Еуген Бьорнстад води със своята Alfa-Romeo почти през цялото време. Позицията му е застрашена единствено от италианеца Ренато Балестреро, който обаче е дисквалифициран заради измама. Втори е шведът Виденгрен, а трети финишира Пиер Вейрон. Да, същият Пиер Вейрон, който тогава е фирмен пилот на Bugatti, и на когото в наши дни е кръстен един от емблематичните хиперaвтомобили на марката. Между другото, по време на Втората световна война Вейрон, подобно на неговия съотборник в Bugatti Жан-Пиер Вимил, става герой на съпротивителното движение…
За своята кратка история Голямата награда на Лвов се утвърждава като истински международен форум, който привлича някои от най-изтъкнатите имена на европейската сцена. От сегашна гледна точка тази надпревара може и да не е толкова важна в европейски мащаб, но несъмнено е сред основополагащите събития на професионалния автомобилен спорт в Полша.
