2024
Най-ранните опити за цялостно модернизиране на новата „Волга“ ГАЗ-24 са направени преди малко повече от половин век. Първият прототип на така наречения ГАЗ-3101 (класифициран по този начин според въведената по същото време нова съветска система за обозначаване), е завършен на 15 декември 1973 година. Веднага прави впечатление напълно новата силно американизирана предница, която е много по-близо до американската мода от средата на 70-те години, отколкото старата (също американизирана, но вече доста архаична) предница с два кръгли фара, която е сходна с тази на Ford Falcon, модел 1962 година. Известна пречка за успешното постигане на търсения визуален ефект са несъразмерно малките правоъгълни фарове (които по непотвърдена информация са взети за временно ползване от Wartburg 353). Консервативното европейско влияние се долавя в оформлението на масивните панели, в които са групирани задните светлини.
При поглед отстрани автомобилът почти по нищо не се различава от серийния ГАЗ-24, но малките прозорчета на предните врати вече са премахнати, а дръжките са плътно интегрирани към вратите в съответствие с новите стандарти за пасивна безопасност на пешеходците. Традиционните хромирани огледала за обратно виждане на вратите са запазени, но вече могат да се регулират отвътре. Интериорът е напълно нов, с облегалки за глава на всички седалки, изцяло модернизирано арматурно табло с полиуретаново покритие. Резервоарът за гориво, който дотогава е под дъното на багажника, е преместен зад задната седалка, като на негово място се разполага резервното колело. Спирачната система е с разделен контур, и се подпомага от вакуумен сервоусилвател, като предните спирачки са дискови.
Два от прототипите се задвижват от 2990-кубикови двигатели V6, единият от които е с чугунен цилиндров блок (ГАЗ-24-14), който първоначално е разработен за ГАЗ-24, а другият е с идентичен блок, изработен от алуминий (ГАЗ-24-18). И двата произвеждат мощност от 136 к.с., но вторият е много по-лек. Автомобилите от опитната серия са оборудвани и с автоматична трансмисия, сервоуправление, електрически стъкла и климатик.
В този период е дадено принципно разрешение за начало на производството на ГАЗ-3101, но то се отлага неколкократно по различни причини. Основната от тях е, че тогавашният министър на автомобилната промишленост на СССР Виктор Поляков осигурява приоритетно солидни инвестиции за Волжския автомобилен завод за максимално бързото усвояване на модерни, изцяло нови модели с двуобемна каросерия и предно предаване. От друга страна Заволжският моторен завод (ЗМЗ), който е поддоставчик на ГАЗ, не успява да усвои планираното производство на двигателите V6. Външнотърговското обединение „Автоекспорт“ също е предпазливо по отношение на този тип двигатели, тъй като след петролната криза от 1973 г. икономията на гориво се превръща в основен проблем.
След като е изправен пред подобни ограничения, ГАЗ продължава да модифицира и променя (а в много отношения и да опростява) „съдържанието“ на автомобила. В резултат на това, както и с оглед на поддържането на по-ниски производствени разходи, е взето решение бъдещият автомобил да се оборудва с 4-цилиндров двигател ЗМЗ-4022, доста сходен с този на ГАЗ-24, но цилиндровият блок и главата вече са от алуминий. В сравнение със стандартния ЗМЗ-24Д, мощността е повишена с 10 к.с. и вече достига 105 к.с. при 4750 об/мин. Въпреки че колата е с 50 кг по-тежка, ускорението от 0 до 100 км/ч е сведено до 16,2 секунди (докато при ГАЗ-24 е 22 сек), а максималната скорост се повишава от 145 на 152 км/ч. Разходът на гориво също е намален от 10,5 на 8,5 л на 100 км.
В тази конфигурация, с новия 4-цилиндров двигател, без сервоусилвател, без автоматична скоростна кутия и с опростено оборудване, колата е прекръстена на ГАЗ-3102. Тя е изпратена за одобрение в Москва в началото на 1980 г. и по време на Олимпийските игри, проведени по същото време в Москва, е показана за първи път пред широката публика. До началото на производството обаче трябва да минат още две години.
В интерес на истината, идеята за серийна „Волга“ с V-образен двигател все пак е реализирана, макар и в много ограничен тираж. В периода 1982-1989 г. е изработена малка серия автомобили с цифровото обозначение 3101, оборудвани с 5,52-литрови двигатели V8 с мощност 195 к.с. при 4400 об/мин, които достигат максимална скорост от 170 км/ч. Те са били предназначени единствено за специалните служби на СССР.
