2021
В 90-годишната история на Горкиевския автомобилен завод има само три представителни модела леки автомобили, предназначени за висшата номенклатура на СССР. Първият от тях е ГАЗ-12 ЗИМ, произвеждан в първото следвоенно десетилетие, който десет години по-късно е заменен от ГАЗ-13 „Чайка“. Третият и последен заводски модел от луксозния клас – ГАЗ-14, е най-интересен не толкова от техническа, колкото от стилистична гледна точка, тъй като осезаемо се разграничава от модата на откровеното копиране.
Отвъдокеанските първообрази, към които неизменно се придържат съветските дизайнери, особено при проектирането на автомобилите от висшия клас, толкова често променят своя облик и стилова ориентация, че повечето нови автомобили, създадени в СССР по времето на Хрушчов и Брежнев се оказват морално остарели още преди началото на производството си. Първите макети на ГАЗ-14, създадени от Станислав Волков през 1968 г., обаче, изглеждат модерно, свежо и носят един много перспективен стилистичен заряд, заложен и в серийния образец. Проектът е одобрен за серийно производство през 1969 г., като през 1971 г. на негова база е изработен първият действащ прототип, а до 1975 г. са направени общо девет опитни образеца, подложени на серия от комплексни изпитания.
Цялостната концепция на новата лимузина със собствено тегло от почти три тона не се различава драстично от тази на нейния предшественик. Полу-самоносещата каросерия е поставена на Х-образна хребетна рама, запазена е и класическата компановка със зависимо задно окачване с надлъжни листови ресори, задно предаване и двигател V8. Двукръговата спирачна система от каскаден тип е произведена по лиценз на английската фирма Girling.
Новата „Чайка“ ГАЗ-14 се отличава не само с модерна и атрактивна външност, но и с много по-добри динамични показатели. Целият резервен запас на стария 5,5-литров двигател V8 е „изцеден“ в буквалния смисъл на думата, така че в резултат от форсирането е постигната максимална мощност от 220 к.с. или с 25 к. с. повече от ГАЗ-13, като въртящият момент е увеличен от 412 на 451 Нм. Ускорението от 0 до 100 км/ч е съкратено от 20 на 15 сек, а максималната скорост е повишена с 15 км/ч и вече достига 175 км/ч. Старият американски климатик е заменен от много по-съвършена японска система. Около 20 миниатюрни електромеханични устройства отговарят за централното заключване на вратите, автоматичното сваляне на стъклата и радиоантената, както и за задействане на автоматичните чистачки, като всички тези устройства се захранват от собствен акумулатор.
Продължете на следващата страница
