В този иновативен автобус от 1945 има два двигателя и две скоростни кутии

1511
2024

Истинският напредък се постига бавно и е свързан с упорита дългогодишна работа, съпътствана с много неуспешни опити и непрекъснато поправяне на грешки. Така е поне в повечето случаи. Понякога обаче резултатът е толкова впечатляващ и различен от всичко останало, че минава по тънката граница между иновацията и абсурда. Типичен пример за това е концептуалният и много иновативен за времето си 6-колесен автобус Dyson Landliner, създаден през 1945 година. Той е дело на австралийската компания Peninsula Motors Ltd, чиято основна дейност е свързана с превозване на туристи от Мелбърн.

По време на Втората световна война автобусите на Dyson се използват активно и за транспортиране на военен персонал, в резултат на което огромните пътнически полуремаркета, въведени в Австралия през 20-те и 30-те години, стават изключително популярни. На тази база Dyson разработва авангардна концепция, наречена Landliner, но вместо от стандартен камион, пътническото ремарке се задвижва от хидравлично съчленена четириколесна платформа, монтирана под предната част на автобуса. Тя е оборудвана с два двигателя Ford V8, като всеки от тях е свързан със собствена 4-степенна трансмисия. Основното предимство на тази идея е, че за разлика от камиона с полуремарке, Landliner има много по-опростена и хомогенна като форма каросерия. Идеята не е нова, а е заимствана от американските автобуси Victory Liner на компанията Santa Fe Trailways, пуснати в експлоатация в началото на 40-те години. Основната разлика е, че австралийският Dyson Landliner има претенцията да се превърне в най-големия междуградски автобус в света, който на теория може да превозва до 117 пътници.

Стоманената „антена“ в предната част на шофьорската кабина дава на водача визуална представа под какъв ъгъл се намира платформата във всеки един момент. Шофьорската седалка е разположена в средата, за по-добра видимост.

Концепцията с два двигателя се оказва доста ненадеждна, тъй като те често не работят в синхрон, превръщайки 13,7-метровия автобус в труден за обуздаване звяр.

Доколкото е известно, е направен само един опитен образец с 30 седалки (с възможност за позициониране на облегалката в различни положения, както при самолетите), килими, хладилник и тоалетна, а пътниците се обслужват от „стюардеса“.

В крайна сметка Държавната служба за регулиране на транспорта на Австралия не разрешава на компанията да превозва пътници с този автобус, в резултат на което между 1945 и 1947 година Dyson Landliner е използван само няколко пъти и то със специално разрешение от властите. Според някои от тогавашните публикации в местната преса управлението е изключително ненадеждно. Въпреки това Западноавстралийските държавни железници поръчват на Peninsula Motors два подобни автобуса, наречени Cheetah. Те също са използвани съвсем кратко, след което компанията ги преоборудва в стандартни пътнически полуремаркета, теглени от камиони Foden.

Оригиналният Dyson Landliner напуска Франкстън с влак през 1947 г., след което безследно потъва в историята.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин