2018
Ноемврийската сутрин с температура няколко градуса над нулата определено не е най-приятният момент да се качиш на влакче с отворени вагони. Да, почти като онези, на които се возих за последно през ваканцията между четвърти и пети клас на Равда. Сега обаче море няма, а наоколо препускат други подобни композиции, но не натоварени с леко премръзнали журналисти, а с части. Нямаме възможност да спираме и да се наслаждаваме за дълго на промишления пейзаж – защото пречим на електрокарите с по няколко ремаркета, които превозват компоненти за новия Ecosport. Това е третият модел на Ford, който заводът на марката в Крайова, Румъния, произвежда.
Птичи поглед: заводът е създаден през 1976 г., но тогава все още не произвежда Ford
Малкият кросоувър дава хляб на 4500 души от града, намиращ се само на 100 км от агонизиращия Видин. Съвсем скоро, когато тук започне да се прави и втори модел с овална емблема, ще се отворят още 1500 работни места – и то въпреки роботизацията на производството, която в някои сектори на завода достига 95 процента. „Хората са най-ценното нещо за нас тук“ – британецът Иън Пиърсън веднага е готов с отговора на въпроса „Какво е най-голямото преимущество за Ford в Румъния?“. В интерес на истината, заводът в северната ни съседка е остатък още от времето на Чаушеску – създаден е през далечната 1976 г. като джойнт-венчър между Citroen и румънското правителство за производството на Oltcit. През 90-те започва ерата на Daewoo, която продължава до 2006 г. От 2009 Ford влиза във владение и скоро размерът на инвестициите в предприятието ще достигне 10 млрд. долара.
В Румъния Ford
Motor Co. произвежда автомобили и преди Втората световна война – но в град Флореаска; тогава компанията е правила около 2500 коли годишно – колкото днес oт Крайова излизат за седмица…
Докато нашата композиция лъкатуши из завода, простиращ се на площ около 1 млн. кв.м, възрастни инженери ни разказват за организацията на производство във всеки цех; роботите Kuka неуморно си подават парчета метал или правят заварки; красиви млади момичета прокарват кабелна инсталация, а както млади момчета, така и възрастни мъже внимателно проверяват качеството на изработка и следят за нередности. Всичко напомня на пчелен кошер, с който Артър Хейли сравнява автомобилен завод в романа си „Колела“. Табела със задрасканите лога на социалните мрежи разкрива защо работниците успяват да бъдат толкова съсредоточени в дейността си. Повечето от тях все пак съумяват да откраднат по някоя секунда от времето си за всеки Ecosport, за да ни се усмихнат и помахат.
На поточната линия работят и голям брой дами
Голяма част от продукцията е с десен волан – тъй като е предназначена за износ към Великобритания. При много от автомобилите клиентите са решили да се поглезят, като поръчват покрив в различен цвят от този на каросерията. За бояджийския цех това не е предизвикателство. Там полагат и трите слоя на лаковото покритие, без да се налага да изчакват съхнене – благодарение на иновативна технология, която се прилага заради ограниченото пространство.
Време е да се връщаме обратно в административната сграда, където колегите фотографи връщат специалните защитни обувки, използвани по време на снимките. Минавайки покрай пощенските кутии, откривам надписа Yazaki – на японския гигант за окабеляване с производствени мощности у нас, който доставя компоненти на Ford. И с радост отбелязвам, че Ecosport е и български. За да не завършвам песимистично.
