През юли 1956 г. конструкторите от Вятско-Полянския завод (ВПМЗ) в сътрудничество със специалистите от Централното експериментално-конструкторско бюро по мотоциклетостроене в град Серпухов, Московска област започват работа над моторолер от клас 150 куб. см. Недостигът на време и липсата на опит принуждават екипа да използва вече утвърдена и изпитана в практиката технология в лицето на Vespa 150GS. От италианския първообраз са свалени основните размери и на тяхна база са изготвени необходимите чертежи. ВПМЗ инсталира поточна линия и необходимите машини за конвейерното производство на моторолери и съответните агрегати, подготвени са и технологични линии за изработката на цилиндри, картери и други детайли, като за целта са направени повече от 1000 щампи и над 2000 други приспособления.
През есента на 1956 г. са завършени първите три пробни моторолера, а през 1957 г. от монтажната линия на ВПМЗ слизат първите серийни образци на ВП-150 „Вятка“.
До края на 1957 г. са произведени 1668 моторолера, а 100-хилядният екземпляр излиза от завода през 1961 г. През декември 1965 г. започва производството на новия модел ВП-150М, който представлява изцяло обновена версия на първоначалния вариант. През цялата 1966 г. двата модела се произвеждат паралелно, а в края на същата година производството на първата „Вятка“ е преустановено.
Първият сериен съветски моторолер се отличава с максимално опростена конструкция на двигателя, която не се нуждае от сложен реглаж и може да работи дори с най-евтиния по онова време съветски бензин А-66.
Разликите между Vespa и „Вятка“ са незначителни и се изчерпват с позиционирането на фирмената емблема, декоративното червено флагче с петолъчка, което се появява при серията от 1960 г., големината на централната част на кормилото и респективно фара, кръглия скоростомер при съветската версия, който при Vespa е елипсовиден, и контактния ключ, който при „Вятка“ е разположен отделно, докато при Vespa е интегриран с фара. Базата на „Вятка“ е с 4 см по-дълга, а масата – със 7 кг по-висока, тъй като металната обшивка е изработена от по-дебела ламарина. Предавките са само три, докато при Vespa 150GS са четири.
Производството на универсалната триколесна версия започва около три години след появата на първите серийни модели. През ноември и декември 1959 г. на представителната изложба „Мотоциклети и моторолери“, организирана в Московския политехнически музей, са показани различни модификации на триколесната „Вятка“, при които двигателят е изтеглен по-напред и се намира точно под седалката на моториста. Въртящият момент се предава чрез коничен диференциал, от който въртенето се предава чрез зъбни колела на всяко едно от задните водещи колела по отделно. Интересно е да се отбележи, че в случая окачването на задните колела е торсионно, което в онези години все още е относително рядка практика.
Триколесната „Вятка“ се предлага в няколко разновидности – МГ-150 с каросерия фургон, МГ-150П със стандартна товарна платформа и МГ-150С със самосвална каросерия. Товароносимостта на триколките е 250 кг, а максималната им скорост достига до 35 км/ч. През 60-те години повечето от тези разновидности са добре известни и в България, като за тяхната поддръжка и експлоатация са издадени и няколко книги на български език.
