Аеродинамиката стана изключително важен фактор в моторните спортове. В миналото проблемите с нея често се компенсираха просто с увеличаване на мощността на двигателя. Ключов за успеха в моторните спортове в момента е същият показател като в серийното производство – ефективността. Това е една от най-важните цели при разработването на Opel Astra TCR, създадена да се състезава в Сериите за туристически автомобили (Touring Car Racer Series, TCR).
Аеродинамичната ефективност е резултат от добре балансирано съотношение от сила на притискане и аеродинамично съпротивление. За да се постигне перфектната комбинация от висока скорост в завоите и на правите, инженерите се стремят да създадат колкото може повече сила на притискане, като едновременно намаляват аеродинамичното съпротивление. Новата Astra разполага с перфектни предпоставки за близък до серийния модел туристически състезателен автомобил. Серийната Astra има прекрасен за хечбек коефициент на обтекаемост 0.272. Така той е перфектно подготвен да служи за основа на бърз състезателен автомобил.
Широчината на Opel Astra TCR е била увеличена до 1950 милиметра – или максимално разрешената от правилата. Броните, калниците и страничните панели са модифицирани. Предният сплитър и задното крило са основните елементи, създаващи значителна сила на притискане. И двата са дефинирани като стандартни компоненти според TCR регламентите, за да се запазят ниски цените. По този начин производителите не трябва да променят формата и структурата на елементите, а да направят прецизна настройка на монтажната позиция. Разположението на задното крило е от изключителна важност. Съгласно регламента не е позволено задното крило да се извисява над линията на покрива. Освен това то не трябва да излиза извън рамките на автомобила с над 1050 милиметра (измерено спрямо центъра на главините на задните колела).
Силата на притискане, генерирана от задното крило, се увеличава с въздушния натиск. Това обаче води до незабавно увеличаване на въздушното съпротивление, което е определящо за максималната скорост. Следователно трябва да бъде намерен компромис между съпротивление и сила на притискане. Същото се отнася и за установения ъгъл на предния сплитър. Той трябва да бъде поставен колкото може по-хоризонтално и едновременно да е достатъчно наклонен, за да поддържа предния мост стабилен при спиране, което спомага за предотвратяване на недозавиването. И тук аеродинамичният баланс е от изключително значение, а той включва и съотношението на силите на притискане на предната и задната ос. Това съотношение трябва да е оптимално, за да може автомобилът да остане стабилен независимо от ситуацията на пътя.
За да се достигне максимално близо до деликатния баланс от самото начало, развойният екип на Opel Motorsport с ръководител Дитмар Метрих направи множество тестове на Astra TCR през последните дни. Екипът реши да използва аеродинамичния тунел на Университета в Щутгарт за тестове. “Подът му е ролков стенд и може да симулира скорости до 250 км/ч. Това го прави идеален за нашите цели,” отбелязва Метрих.
Врeмето във въздушния тунел е скъпо и следователно изисква много подготовка. “Трябва да подготвим модели с различни решения. Това ни дава шанс да тестваме и променяме конфигурации на място,” отбелязва Метрих. “Това се отнася главно за позицията на задното крило, ъгъла на предния сплитър и дизайна на калниците и праговете.”
